Балада за Силистра

Над синия Дунав надвесен, Познал ветрове и покой, Ти влизаш във нашата песен Със стъпки на славен герой. Изправил клещи до зенита, Задъхан, старинен и нов, Ти носиш и меча, и щита На нашата свята Любов. Силистра, Силистра, Наш вечен прабългарски град! Ти в залез на вечер и утрин сребриста Оставаш ти древен и млад. Ти в залез на вечер и утрин сребриста Оставаш ти древен и Млад. Зад тебе мълчат вековете, Пред тебе шуми вечността И слънчева приказка свети В очите на твойта мечта. Водите на Дунав светлеят Под блясък от ярки звезди И твоите люти люлеят Достойни за подвиг чеда. Силистра, Силистра, наш вечен Прабългарски град! Ти в залез на вечер и утрин сребриста Оставаш ти древен и Млад. И в залез на вечер, и утрин сребриста Оставаш ти древен и Млад. Силистра, Силистра, Наш древен прабългарски Град.