Ако никой не ни приюти

Преследвани от звуци и очи, Пияни от мелодии и ритми. От свещите на пъстеля мълчим. Неопростени, грешни, без защити. И сякаш сме От сценища дошли. Или от музика Сме оживели. Прераждането сигурно боли, та затова Изглеждаме не смели. И ако никой Не ни приюти. И ако всички погледи Отвърнат. Затворени В ритъм, аз и ти В своя таен сън Ще се завърнем. И ако никой не ни Приюти. И ако всички погледи Отвърнат. Затворени В ритъм, аз и ти В своя таен сън ще се Завърнем. Че есенният час е вече син. Полека тротоарите изстиват, А свещите угасват в желатин, в който зрач И синева се сливат. Прераждането сигурно боли. Та и затова изглеждаме не смели. И ако никой Не ни приюти. И ако всички погледи Отвърнат. Затворени В ритъм, аз и ти В своя таен сън ще се Завърнем. И ако никой не ни Приюти. И ако всички погледи Отвърнат. Затворени В ритъм, аз и ти В своя таен сън ще се Завърнем.