Вяра

На тоя свят измъчен Или чуден. Живея в спора между сноп и лед. Нещастието Да съм още влюбен. И щастието Да обичам теб. Треперя между тишина и Буря. Пътувам между залез и зора. И ослепял към нощта се хвърлям. Осевен на бездънния поля. И защитавам своя ден от Мрача. И вярвам, че с молитва и протест. Пак твоите очи Ще ме оплачат. Видели ужас и познали чест.