Тъгата и смехът

Как стана тъй, че ние вечно се Разминаваме с теб? Пустиня суха със клисък речен, Безбожен връх със равна степ. И коя степ? И кой пустиня? Реката кой е? Кой върхът? А все едно, щом се разминат в нас тъгата И смехът. Знам в някой ден прекрасен, незнайно где и как, Ще слеят любовта си пустиня и Река. Степта ще занеме Докоснала върха, Но няма да се слеят тъгата и Смехът. Знам в някой ден прекрасен, незнайно где и Как, ще слеят любовта си Пустиня и река. Степта ще занеме Докоснала върха, Но няма да се слеят тъгата и смехът. Безсилна съм смеха да скрия, ти свота скръб да Заглушиш. От две страни, от две стихии се носят нашите Души. Една към друга викат вечно, Но няма с теб да разберем кое туй, Което пречи в една душа да ги сберем. Знам в някой ден прекрасен, незнайно где Как, ще слеят любовта си Пустиня и река. Степта ще занеме Докоснала върха, Но няма да се слеят тъгата И Смехът. Степта ще занеме Докоснала върха, Но няма да се слеят тъгата и смехът.