Срещи

Защо се срещнахме отново? След преживените беди. Разбили музика и слово. В реката падаха сълзи. Студена безутешна птица. Вещаеше любов до Гроб. Но ни заклеймаше Марица. Че чувствата си имат срок. И този срок е вече Минал. И ли минава може би. Единият лежи стинал. Некае и само люби. А другият говори само. Ни убеждава, ни зове. Прелита в някакви Упования. Сред заблудени светове. И в правдата На пустотата. В настъпилата мрачина. Сред въглените на душата. Пищяха нашите Имена.