Конче мое

Добре живяхме, конче мое, но животът За малко ни е даден само, Само да извикаш. И днес ще трябва да се разделим, Защото очите ти се свършиха. Но вятърът отново Роб не духа. Не знаехме юзда, не знаехме камшик Какво е. Целувам черния ти белег и Белия целувам. Нима ще ме оставиш, Конче мое, Конче мое? Летеше твоят чал, препускаше душата, А подир тебе аз едно сърце больно. А щом угаснеше деня, заспивахме в Тревата, Забравени от хората, отречени От Бога. Добре живяхме, конче мое, но животът За малко ни е даден само, Само да извикаш. И днес ще трябва да се разделим, Защото Очите ти се свършиха. Но вятърът отново Роб не духа. Не знаехме юзда, не знаехме камшик Какво е. Целувам черния ти белег и Белия целувам. Нима ще ме оставиш, Конче мое, конче мое? Летеше твоят чал, Препускаше душата, А подир тебе аз едно сърце больно. А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата, Забравени от хората, отречени От Бога.