Самота

Аз вървя по моята земя И се къпя в нежна синева. Но защо ме блазни пътя към Света И кръвта ми млада пак бушува? Но защо ме блазни пътя към света И кръвта ми млада пак бушува? Знам, ще видя много красота. В този свят и блясък и Обречен, но ще се Превръща в тиха самота. Щом съм от България далече. Тръгнали от горда планина Мойте силни корени сега. В тялото ми влива живата вода, За да мога аз да съществувам. В тялото ми влива живата Вода, За да мога аз да съществувам. Знам, ще видя много красота. В този свят и блясък и Обречен, Но ще се превръща в тиха самота. Щом съм от България далече. Знам, ще видя много красота. В този свят и блясък и обречен, Но ще се превръща в тиха самота. Щом съм от България далече. Знам, ще видя много красота. В този свят и блясък и Обречен, но ще се Превръща в тиха самота. Щом съм от България далече.