Бърборино: част 1

Аз съм дървено човече. Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Тук пристигнах от далече. Тра-ла-ла, ла-ла. Смешки знам да ви разсмея. Песни знам да ви попея. Всеки ден, всеки час искам да съм с вас. Хей! Боргурино се наричам. Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Вас, дечица, най обичам. Тра-ла-ла, ла-ла. Смешки знам да ви разсмея. Песни знам да ви попея. Всеки ден, всеки час искам да съм с вас. Хей! Тра, ла, ла, ла, Тра, ла, Тра, ла, ла. Ту турутутуту ту Рурутуту. Започвам отначало. Есенно стихотворение. Мда. Засвири вятърът в тавара и тръгна през полята. Стада от облаци подкара нанапред в зелята. Засвири вятърът. Ето, потеглиха на път ятата птичи в небето. Пристигна есен тук. Засвири вятърът. Старият вятър идваше всеки ден край реката И всеки ден подхващаше една и съща игра с Тръстиките. Отначало рошеше косите им, а те се преструваха на Сърдити ядосани. После сплиташе дългите им плитки, сядаше на брега и Засвирваше с тънкогласа свирка. Тръстиките се лавяха за ръце и започваха да Танцуват. Свирята ставаше все по-бърза. Зелените полички на тръстиките се въртяха все По-шеметно, ала нито свирачът, Нито танцьорките сещаха умора и никой не казваше Стига. Но днес старият вятър духна няколко пъти в свирката И рече: "Уморих се. Много остарях и започнах лесно да се изморявам." "Посвири още, искаме да танцуваме." Замолиха го тръстиките. Старият вятър тъжно поклати глава, Сбогува се и бавно тръгна към трепетликата, В клоните на която нощуваше. "Уморих се да духам." Оплака се той. "Не мога вече." "Как така не можеш?" Уплашено потръпна трепетликата И листата й тревожно зазвъняха. "А кой ще разпилее семенцата ми, когато узреят?" "Не се притеснявай за това. Сега ще събудя дъщеричката си Вятърка И тя ще духа вместо мен." Успокои я старият вятър и тръгна през пшениците. Чипоносата Вятърка спеше, свита на кълбо под Чадърчето на една маргаритка. Старият вятър се наведе и погали по русата главичка. Вятърка отвори сините си като метличина очи и му Се усмихна. "Добро утро, татко! Време ли е вече?" "Време е." Отговори баща й. "Остарях и ми е все по-трудно да духам. Сега е твой ред. Ще ти кажа какво трябва да правиш." "Аз знам." Прекъсна го Вятърка. "Трябва да духам." "Но това не е толкова просто." "Просто е." Не се съгласи Вятърка и с допуск И духна с все сила върху едно глухарче. Глухарчето току-що бе подредило семенцата си в малка Гиздава кошничка и сега я държеше на главата си, За да я грее по-силно слънцето и по-бързо да Узреят семенцата. Когато Вятърка духна отгоре му, той изпусна Кошничката, литна във въздуха, преобърна се няколко Пъти и падна върху камъните. "Олеле!" Изпищя той заплака. "Навехнах си крачето." "Вятърке, Вятърке, защо направи това?" Разсърди се старият вятър. Намести навехнатото краче на глухарчето и внимателно Го премести от камъните в меката пръст на една Слънчева полянка. "Бързо да събереш семенцата в кошничката и да му Я отнесеш. Рано е още да ги разпиляваш. Когато узреят, глухарчето сам още те повика да ги Засееш на припеците. И запомни, че не трябва да духаш с всичка Сила, а леко, Съвсем леко."