Бърборино: част 2

Вятърка събра семенцата, отнесе кошничката на Глухарчето и се върна при баща си. "Ще запомня, баща тя, Но с облаците знам какво да правя. Тях и по-силно мога да ги духам, защото те Не падат и няма опасност да си счупят краката." Втурна се подир един кадрокос облак и го подгони. "Почакай!" Викна баща й. Но Вятърка беше отишла много, Много далече и не го чу. Тя настигна кадрокосия облак, който носеше на Сребърен поднос малки бели зърна и дръпна подноса от Ръцете му. Зърната полетяха надолу, Заудряха се едно в друго, зазвъняха, а Вятърка вече Тичаше към друг облак. Той седеше пред входа на голяма шатра, от която Се чуваше нежна музика и тихо шумлене. "Какво ли става там?" Полюбопитства Вятърка и надникна вътре. В шатрата танцуваха мънички звездооки балерини и Красивите им бели роклички звъняха като криле на Пеперуди. "Я какъв егоист, скрил балерините и иска само той Да ги гледа." възмути се Вятърка, Отвори вратата на шатрата, завъртя балерините и ги Понесе във въздуха. После хукна към два облака, които стояха настръхнали Един срещу друг и сърдито се гледаха. "Е, хайде, ще се биете ли?" Попита Вятърка, но те не отговориха. Тогава тя ги плъсна един в друг и от Удара изскочи алена мълния, която с гръм и трясък Затича към земята. "Много ли се уплаши?" Чу Вятърка зад гърба си задъхания глас на баща Си. "Ей, дъще, дъще, Знаеш ли колко бели направи? Погледни надолу." "Какво станало с пелтото ти?" Попита Вятърка, защото най-напред видя голяма черна Дупка върху пелтото на баща си. "Прогори го мълнията. Друг път не блъскай облаците, когато са сърдити, Защото могат да те опарят. А чуваш ли как плаче глухарчето? Градушката го удари и сигурно много го боли." "Градушка ли?" "Да. Белите зърна върху подноса на кадрокосия облак беше Градушка." Виновно замига Вятърка. "Аз не зная. Те бяха толкова хубави и звъняха така приятно. Но белите балерини сигурно ще утешат глухарчето с Красивата си игра." "Това са снежинки, Вятърке. Те са студени и трепетликата никак не им се Радва. Насядали са по листата й и се люлеят, А трепери от страх, че ще измръзнат семенцата й. Снежинките ще пущаш само през зимата, Когато всички семенца и тревички са добре завити с Топлите си юрганчета. Разбра ли?" "Разбрах, татко. Трябва да бъда много, много внимателна с облаците." "И не само с облаците." Усмихна се старият Вятър. "А сега трябва да се прибираме. Слънцето залезе, време е да спиш." Двамата слязоха в клоните на трепетликата. Вятърка се сгуши в топлите ръце на баща си И веднага заспа. "Спи, дъще, спи." Погали я по русата главичка старият Вятър. "Сега спи, А утре Ще те науча да свириш с тънкогласата свирка на Тръстиките." Браво, браво! Много хубава приказка. И поучителна. Ехеей. Я да опитам. Примъъъък. Примъъъък. Нищо не става. Да опитам обратното. Отмъъъъъкъъъ. Отмъъъъъкъъъ. И така става. Ами сега? Има една българска народна приказка, В която едно момиче се опитва да направи това Примъъъкъъъ, отмъъъъкъъъ, а аз не мога. Как ми се иска да мога, като кажа така Да си се местя, хехехе, където си искам. Ех, да си почина малко, не за друго. Няма, няма отдих за бедното дървено момченце. А така ми се иска да помързелувам. Ехеее.