Бърборино: част 3

Млеце обичам, хляб и маслоце. Тухлика хрупкам печено месце. Ям и плодовете домацини. Яжте всичко, ей, дечица мили, за Румене всяко личице, Да бъде здраво всяко сърчице. Ядейте витамини, ядейте витамини. А-де-ше. А-де-ше. А-де-и-че. Гледайтеее. Още едно дървено човече, С какъв бял Нос и джобовете му как са издутиии. Ааа, започвам да се досещам. Ами да, Да. Аз съм дървено ъъ като тебе. Като мене. Но тиии, ааа, мислиш само за себе си. Кой ти каза? Кажи какво имаш в джобовете си, А? Ябълки. А ще ми дадеш ли една ябълка? Няма, защото са ми само две. Какво по-хубаво от това една за теб, Еднааа за мен. Освен нас, Трети не виждам. Да, но аз искам да си ги изям и Двете. Ето, виждаш ли? Искаш ли сега да ти кажа как се казваш, А? Хайде де, хайде. Бър-бо-ри-ло. Верно. А ти кой си? Аз съм дървено човече. Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Тук пристигнах отдалече. Тра-ла-ла, ла-ла. Смешки знам да ви разсмея, песни знам да ви Попея. Всеки ден, всеки час искам да съм с Вас. Хей! Бърборино се наричам. Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Вас, децата, най обичам. Тра-ла-ла, ла-ла. Смешки знам да ви разсмея, песни знам да ви Попея. Всеки ден, всеки час искам да съм с Вас. Хей! Ла-ла, ла-ла, Тра-ла-ла, Ла-ла-ла. А, а защо имаш такова интересно име? Е, казват че много така бър-бър-, Бърборя де, затова. Наистина, прави са. Е, такава ми е ролята. Децата могат само да ме слушат, Но не и да четат за мене. Да, но аз имам ябълки, а не круши. Нищо, нищо. Аз обичам много ябълките. Ама Много е Вкусна. Бърборино, имаш ли приятели? Знаеш ли колко много... А аз имам един приятел, който съчинява стихове. Казва се Пиеро. А Малвина, момичето с дългите сини коси, Ме спаси от разбойниците, които искаха да ме обесят На огромния дъб до нейната къщичка.