Бърборино: част 5

Минаваш ли по улицата ти, Огледай се трамвай да не лети. Не бързай и не зяпай и не тичай и Кръстопътя правилно пресичай. Огледай се наляво, огледай се надясно и спри. Червена светлина и жълта светлина. Опасно! Зелена светлина ли се яви? Минавай, но винаги но всякога минавай, Минавай. Разглеждай с радост волги и москвичи, Но сред колите никого не тичай. Оглеждай се на кръстопът минавай и Близи зелена светлина, Минавай, огледай се наляво, огледай се надясно И спри. Червена светлина и жълта светлина. Опасно! Зелена светлина ли се яви? Минавай, но всякога минавай. Минавай. Оле, оле, Каква муха е влязла тук? Е, това сигурно е пчела и хехе ще ме Ужили. Ето след пчелата идва и мечето. Имало едно време един дядо и една баба И едно мече и няма вече. Хехехехехехехе. Таман се приготвиш да слушаш Приказка и хоп, тя свършва. А хехехе ефект, а както се казва грандиозен, Бомба. Хихихи. Ех, какво да се прави? Обичам грандите думи. Ааа хехехе добре дошла, добре дошла приказчице. Стара китайска приказка. През един горещ пазарен ден продавач на плодове Застанал пред ръчната си количка и предлагал на Минувачите своите сочни круши. Той вярвал, че до вечерта ще успее да продаде Плодовете и ще се завърне у дома си с Джобове, пълни с пари. Откъм края на улицата се задал старец и се Запътил към продавача. Той бил много беден. От дрехите му висели парцали, а на рамото си Носел малка лопата. Когато старецът стигнал до количката с круши, Той ги погледнал и с тих глас помолил продавача Да му даде една. „Ако аз започна да раздавам крушите си на всеки Мързелив стар просяк, какво ще спечеля? Ако толкова много искаш от моите плодове, ти трябва Да си купиш.“, заявил продавачът. „Аз те моля да ми дадеш само едничка. Ти имаш толкова много. Истина е, че нямам пари, за да те платя, Но ако ми дадеш само един малък плод, Аз ще те благословя.“„Ха, благословия да ти няма Да изхрани моето семейство.“, изсмял се продавачът и С гневен глас заповядал на бедния човек да се Отстрани от количката му. Той крещял така силно, че от всички страни на Улицата започнали да се стичат хора, за да видят Какво се е случило. Скоро около количката на продавача се струпали много Хора. „Дай на стареца една круша“, Казал един човек. „Имаш толкова много.“. Това разгневило продавача. „Ако толкова искате старецът да си хапне от Плодовете, трябва да му купите.“„Ще го направя.“, Казал един добър човек, купил голяма хубава круша и Я подал на просяка. Бедният старец взел крушата с много благодарности. „Няма да ви забравя, добри хора. Ако почакате малко, Ще мога да ви се отблагодаря.“Тези думи Заинтересували хората и те заобиколили стареца, За да видят какво ще се случи. Отначало не станало нищо особено. Той започнал да яде своята круша парченце по Парченце, докато накрая останали само семената на Плода.