Бърборино: част 6

Тогава той взе малката лопатка, която носел на Рамото си, и изкопал една дупка на пътя. След това се обърнал към хората и помолил да Му донесат вряла вода. Старецът поставил семената в дупката и започнал да Излива врялата вода върху тях. Това било нещо необикновено и всички хора се Струпали около стареца. За своя изненада те забелязали, Че от дупката започнало да се подава растение. То растяло бързо все по-нагоре и по-нагоре и скоро Се издигнало над главите на всички. Постепенно то се превърнало в голямо крушово дърво. Клоните му започнали да се покриват с листа и Крушов цвят. Преди хората да могат да кажат нещо, цветовете Окапали и клоните започнали да се огъват под Тежестта на големи жълти и сочни круши. Всички извикали от изненада. Никога преди това те не били виждали толкова странно Нещо. Дори продавачът на круши оставил количката си И започнал да се провира между хората, за да Види по-добре. "Мили приятели", Казал старецът, "аз още не съм свършил. Казах, че ще се постарая ви се отблагодаря. И ето, Крушите от това дърво са ваши." Той започнал да къса плодовете и да ги раздава На хората. Когато и последният плод бил откъснат, Старецът взел лопатката си и ударил с нея стъблото На дървото. Изведнъж то започнало да се смалява и Постепенно изчезнало. Старецът усмивка се поклонил на всички, Сложил лопатата на рамото си и продължил своя път. Постепенно всички се разотишли по домовете си. Останал само продавачът на плодове, Който изведнъж се сетил, че на пазара, за да Продава собствените си круши. Но Когато се върнал до количката си, не могъл да Повярва на очите си. Количката била празна. Разгневен, той се втурнал надолу по улицата, Викайки подир стареца, но той бил изчезнал. Бавно и тъжно се завърнал той при количката И я подкарал към дома си. Съжалял, че бил така груб и неотзивчив към бедния Човек. И ето че бил наказан. Сега загубил всичките си круши, всичките пари, Които се надявал да спечели, както и благодарността На един стар човек. Се, се, се. Тук мирише на кафе. Не позна. Това съм аз, Лупчо. Верно. И шапчицата ти е такава лучена, А и панталонките. Ако искаш да кажеш, че целият съм от лук, Няма да сбъркаш. Неслучайно разплаквам такива като Дон Домат. Това беше една каляска, теглена от четири коня, По-точно казано от четири краставици, Защото в тази страна, както вече сигурно сте Разбрали, всичко живо беше в роднински връзки с Някой зеленчук. От каляската изскочи една важна личност, Облечена в зелено, с кръгло и червено лице, Което изглеждаше, че се пръсне всеки миг като зрял Домат. И наистина тази личност беше Дон Домат, Главен управител и иконом на замъка на графините Череша. Лупчо реши, че той трябва да е много Зъл човек, щом всички се разбягват при пристигането Му и за всеки случай се оттегли настрана. "Ще дойде и твоят ред, Домате, И тогава ще се пукнеш." Каза отново гласът и притежателят на гласа, "Аз, Лупчо." Се приближи спокойно с ръце в джобовете До страшния Дон Домат, който дори и за миг Не помисли, че не друг, а това момченце му Бе казало обидните думи. "Откъде изникна ти? Защо не си на работа?" "Аз не работя", каза Лупчо. "Аз съм ученик." "А какво учиш? Къде са книгите ти?" "Изучавам негодниците, ваше превъзходителство. Тъкмо сега попаднах на един и не искам да Изпусна случая да го разуча добре." "Негодник ли? Тук всички са негодници, но ако си открил някой Нов, покажи ми го." "Разбира се, ваше превъзходителство." Отговори Лупчо, като му намигна дяволито. Той бръкна още по-дълбоко в левия си джоб, Извади едно огледалце, с което обичаше да си играе. Застана пред муцуната на Дон Домат и бутна Огледалото под носа Му. Домат погледна с любопитство в огледалото. Кой знае какво се надяваше да види. Но разбира се, той видя само лицето си, Огнено червено, с малки зли очи и с уста, Напомняща процепа на спестовна касичка. Най-после разбра, че Лупчо се подиграва с него. Тогава просто побесня. Сграбчи момчето с две ръце за косата и започна Да тегли. "Ох, ох, ох!" Крещеше Лупчо, без да престава да се смее. "Ваше превъзходителство, вие имате твърде много сила За един негодник. Вие сте силен колкото цяла дружина Негодници." "Ще ти дам да разбереш." Крещеше Домат. И дръпна толкова силно, Че отскубна от главата на Лупчо цял кичур. А после стана, каквото трябваше да стане, Понеже това бе косата не на друг, А на Лупчо. След малко злият домат усети ужасен Сърбеж в очите и започна да лее сълзи като Изводран.