Бърборино: част 7

Не се тревожи, Лукчо. Аз и моите приятели сме готови да ти помогнем Срещу такива като Дон Домат. Чуй. Черешко беше плах и добре възпитан, Но в решителни моменти можеше да вземе смели Решения. Той нагази смело в тревата, Като я тъпчеше колкото може повече и се доближи До вратата. "Аз се казвам Репичка", Се представи момиченцето. "А това е Лукчо." "Много ми е приятно, Госпожице." "Приятно ми е, господин Лукчо. Слушал съм да говорят за вас." "От кого, моля ви се?" "От Дон Домат." "Сигурно не казал хубави неща за Мене." "Не, разбира се. Но точно затова си помислих, че трябва да сте Много мил човек. И виждам, че не съм се излъгал." Лукчо се усмихна. "Много добре, но тогава защо се церемоним да си Правим взаимно реверанси и да си говорим на вие Като стари придворни? Я да си говорим на ти." Черешка изведнъж си спомни за една табела пред входа На кухнята, на която Дон Неродия беше написал: "Не трябва да се говори на ти с хората", Защото беше заварил Черешко и Ягодка да разговарят Приятелски. Въпреки това Черешко реши да не обърне Внимание на тази табела, както беше направил с Табелата за тревата, и отговори, "Съгласен съм да си говорим на ти." Репичка сияеше от радост. "Какво ти казах, Лукчо? Младият граф е много мило момче." "Благодаря, госпожице", каза Черешко, Като се поклони. След това се изчерви и каза, "Благодаря, Репичке." И тримата се засмяха доволни. Никога в двореца досега не бяха чували толкова Сърдечен и искрен смях. Домат реши да обиколи парка. Когато стигна до замъка, той видя трите деца, Които разговаряха и се смееха. Черешко водеше приятелски разговор с двама Дрипльовци. "Приятели", прошепна Черешко, "Тягайте преди Домат да ви е направил нещо лошо. Довиждане." Лукчо и Репичка хукнаха, Преследвани от виковете на Дон Домат. "Този път", се обади Репичка, "нашата експедиция не Успя." "Кой ти каза? Ние спечелихме един приятел, а това не малко." Чакай, чакай. Ти каза, че си щастлив. Щастлив си, когато си намериш нов приятел, Нали? Дето де са нишките, Байчо, Байчо, Ти вика. Кой приятел не обича, кой самичък не праща. Приятелите весело наобика. Цалай бога. Приятелите Приятели, Приятели, цалай бога. И си седя сам-сам сам. И е тъжна склитна глава. Щом дойде веселото рано. Намерих си сам приятеля. Приятелите весело наобика. Приятели, приятели, цалай бога. Приятелите весело наобика. Приятели, приятели, цалай бога. Всички живеят в радост. От рачето и фелдшер. И приятелско речта. От сърце лава печал. Приятелите весело наобика. Приятели, приятели, цалай бога. Приятелите весело наобика. Приятели, цалай бога.