Великото начало (Откъс от романа Десет дни, които разтърсиха света)

Великото начало. Откъс от книгата на Джон Рийд „Десет дни, Които разтърсиха света“. Но ето на трибуната е Ленин. Той стоеше, като се държеше за края на трибуната. Оглеждаше с присвити очи делегатите и чакаше, Очевидно, без да забелязва нарастващата овация, Която продължи няколко минути. Когато тя стихна, той каза кротко и просто: „Сега е време да пристъпим към изграждане на Социалистическия ред.“Нов разтърсващ грохот на Човешка буря. „Първата ни работа трябва да бъдат практическите Стъпки към осъществяването на мира. Ние трябва да предложим на народите на всички Воюващи страни мир въз основа на съветските условия Без анексии, без контрибуции, въз основа на Свободното самоопределение на народностите. Едновременно с това ние, съгласно нашето обещание, Сме длъжни да публикуваме тайните договори и да се Откажем от тяхното спазване. Въпросът за войната и мира е толкова ясен, Че струва ми се аз мога без всякакви предисловия Да обявя проекта на възванието до народите на всички Воюващи страни.“Ленин Говореше, като отваряше широко уста и сякаш се Усмихваше. Гласът му звучеше с лека хрипкавост, Не неприятна, а като че ли придобита от Многогодишния навик да говори публично и звучеше Така равно, че сякаш би могъл да звучи безкрайно. Когато желаеше да подчертае мисълта си, Ленин леко се навеждаше напред. Никакви жестикулации. Хиляди обикновени лица напрегнато го гледаха, Изпълнени с обожание. Когато стихна гърмът от ръкопляскания, Ленин заговори отново. „Ние предлагаме на Конгреса да приеме и утвърди това Възвание. Обръщаме се не само към народите, Но и към правителствата, защото обръщението само към Народите на воюващите страни би могло да забави Сключването на мира. Условията на мира ще бъдат изработени през време на Примирието и ратифицирани от Учредителното събрание. Като установяваме три месеца срок на примирието, Ние желаем да дадем на народите по възможност По-дълъг отдих от кървавата касапница и достатъчно Време за избиране на представители. Някои империалистически правителства ще се Съпротивляват на нашите мирни предложения. Ние съвсем не си правим илюзии в това отношение, Но се надяваме, че скоро във всички воюващи страни Ще се разрази революция. И тъкмо затова с особена настойчивост се обръщаме Към френските, английските и немските работници. Революцията от двадесет и четвърти двадесет и пети Октомври Открива ерата на социалистическата революция. Работническото движение в името на мира и социализма Ще победи и ще изпълни своето Предназначение.“ От неговите думи лъхаше спокойствие и сила, Които проникваха дълбоко в човешките души. Беше съвсем ясно защо народът винаги вярваше на Това, което говореше Ленин. Неочакван и стихиен порив вдигна всички ни на крака И нашето единодушие се изля в стройната, Вълнуваща мелодия на „Интернационалът“. Някакъв стар, с прошарени коси войник плачеше като Дете. Александра Колонтай скришом избърса сълзите Си. Могъщият химн изпълваше залата, Изтръгваше се навън през прозорците и вратите и Отлиташе в притихналото небе. „Край на войната, край на войната“ Радостно усмихнат говореше моят съсед млад работник. А когато изпяхме „Интернационалът“и стояхме в Някакво неловко мълчание, нечий глас викна от Задните редици: „Другари, Нека си спомним за ония, които загинаха за Свободата.“И ние запяхме „Погребалния Марш“ Бавна и тъжна песен, но победна песен, Дълбоко руска и безкрайно трогателна. Та „Интернационалът“това е все пак мелодия, Създадена в друга страна. „Погребалният марш“разкрива цялата душа на ония Измъчени маси, чиито делегати заседаваха в тая зала, Като строяха от смътните си прозрения нова Русия, А може би и нещо по-велико. Вий жертва паднахте в неравна борба. Служихте с любов на народа. Борихте се смело до сетния си час за правда, За чест и свобода. Ще дойде денят И народът велик ще бъде всевластен, Свободен. Прощавайте, братя, Изпълнихте с чест докрай своя дълг благороден. В името на това бяха легнали в студената братска Могила на Марсово поле мъчениците от Мартенската Революция. В името на това хиляди, Десетки хиляди бяха загинали в затворите, На заточение в сибирските рудници. Нека всичко да е свършило не така, Както те са си го представяли, не така, Както очаквала интелигенцията, Но все пак бе свършило буйно, властно, Нетърпеливо, отхвърляйки формулите, Презирайки всякаква сантименталност. Истински. Ленин обяви декрета за земята. В два часа през нощта Декретът за земята беше Подложен на гласуване и приет с гласовете на всички. Селските депутати бяха в необуздан възторг. Така болшевиките се носеха неудържимо напред, Отхвърляйки всички съмнения и потъпквайки по пътя си Всички, които се съпротивляваха. Те бяха единствените хора в Русия, Които имаха определена програма за действие, Докато всички други цели осем месеца се занимаваха Само с братвеж. Покрай стените на залата се точеше линия от щикове. Те стърчаха и над столовете на делегатите. Военнореволюционният комитет въоръжи всички. Болшевизмът се въоръжаваше за решителен бой с Керенски, звуците чиито бойни тръби долитаха вече от Югоизток.