Откъс от пиесата Брониран влак

Драмата Брониран влак 14 69 на писателя Всеволод Иванов се появява през 1926-1927 година и влиза Завинаги в златния фонд на съветската литература. Тя е посветена на Гражданската война и Чуждестранната империалистическа интервенция в Съветска Русия от 1917-1922 Година. Главно действащо лице в пиесата е народът. Настоящият драматургичен откъс разкрива жестоките Издевателства на интервентите над беззащитното мирно Население в Далечния Изток и първоначалното Организиране на народните сили за борба срещу тях Под ръководството на болшевика Пеклеванов. Пеклеванов организира народните сили за борба срещу Интервентите. Откъс от пиесата Брониран влак 14 69 на Всеволод Иванов. Никита Егорич. Гледай ти, нашенци. Верно, нашенци. Защо сте дошли, момчета? Никита Егорич. Тебе търсим. Беда, Никита Егорич. Беда ли, селяни? Каква беда? Беда, Никита Егорич. Общината ни изпрати за тебе. Е, щом общината ви е изпратила, Значи Лошо. Казвай всичко. Всичко ще кажа, Макар че ми е тежко. Окръжават интервентите нашето село и поставят Картечници. Връщаме се привечер от оран, А нас значи с картечници ни посрещат. Стари, малки не гледат. И малките казваш. И малките. И малките. И малките. Какво е това, Господи? И на кого от моите помен правихте? На кого? Когато се върнахме от морето, Баща ти, Егори Ванич, Помен за вашите деца правеше. Ах. Митя, значи И Сашенка поменаваха. Майчице, Помен за Митенка, за Сашенка, дечицата ми. Майчице мила, родна, кръвна майчице. И Митя казваше. И Сашенка. И двамата. И двамата. Снопите ни горяха, Сякаш плачеха. Две денонощия заревото стоя. От хълмовете се виждаше. Цялата община от хълмовете гледахме. А те горят. Жар бълват. Подухне ли вятър, Дим към нас носи. А димът, Никита Егорич, На хляб мирише. Сърцето късаш с твоите тъжни приказки. Дечица мои мили, Дечица родни убиха ви, застреляха те злодеите люти. А бяхте такива игриви, чинни, такива урани. Въведете Настася В флотката. Аз скоро ще дойда. А ти, Никита Егорич, Риба докара да продаваш. Нови дрешки купи. Свирки на децата. Майчице родна, майчице. Как мислите оня студент, който свири на флейта, Не е ли агент? Изглежда нещо такова, другарю Пеклеванов. Запомнете! Агентите никога не свирят така. Дайте му петдесет стотинки. Здравейте, Никита Егорич. Здравей, добри човече. Аз съм Пеклеванов. Зная. Странник. Да. И в странник трябва да се превръщам. Наука. Отнапред се научи да воюваш. А ти за какво воюваш? За мир. И за мене ли мир? За всички, които се трудят. За орача като Вас, Никита Егорич. За работника, какъвто е Знобов. Но Мирът, великият мир на труда и социализма, Ще дойде чрез големи битки. Науката как да се побеждават интервентите, Помещиците и буржоазията е трудна наука. Тук трябва извънредно много да научиш. Ето, да кажем Никита Егорич, Вие имате влияние над целия окръг, А може и таблицата за умножение да не знаете. Не я зная, братко. Позна. А трябва да се знае от шест-седем години. От деца трябва да я знаем. От деца? Мхм. Да бяха децата ви. Таблицата за умножение. Мм. Какво се е случило с децата ви, Никита Егорич? Американза, японза Негови деца убила. Интервентите нахлули в тяхната община, Иля Грасмич. А вие още настоявате да се скрия в тайгата. Интервентите ще убиват селата и градовете Беззащитните деца и жени, а аз ще седя в Тайгата. Интервентите заробват Русия, ще унищожават народа й, Ще горят нейната велика култура, а аз ще почивам В тайгата. Не, Трябва по-скоро да се готви въстание. Всеобщо въстание. Такова е последното решение на Ревкома. Иля Грасмич. Много обикалят патрули, А вашият глас целият град го знае. И то непременно въстание. Никита Егорович. Селените действат разпокъсано. Да бъдем болшевики. Нека ги обединяваме в армия, А като ги обединим, ще излезем на железопътната Линия, ще прекъснем. Интервентите ще се изплашат, ще хукнат назад, А тук в града ще ги посрещне въстание. Да, въстание. Вдигайте селените, Никита Егорович. Тръгвайте към града. Не зная дали самият аз ще Ви посрещна, но кълна се в живота си. Победилата революция ще ви посрещне тържествено. Какви ти странници? Ние сме воини, а не странници. Имаше странници. Няма ги вече. И живот имаше, и деца имаше. И дом, и уважение, и родина. А вчера японци и американци с моя дом небето Осветяваха. Огънят на селски хляб дъхаше. И само на хляб ли? Децата ми изгориха заедно с житото. И всичко отиде там, На небето като дим. Голяма е мъката ви, Никита Егорович. И как я разбирам? Ах, как я разбирам! Патрул. Ще отида да го задържа. Иля Расимич. Няма нужда да го задържаш. Разговорът свърши. Разговорът свърши, Момко. Благодаря ти, Иля Расимич. Справедливий човече. Поговорих с тебе на душата ми стана по-светло. Без тебе бях В тъмнина. Ех, и вие. Вземете този револвер, ще потрябва. Вземете го като удостоверение или фигуративно казано Мандат. Вървете и не се съмнявайте нито в социалната Революция, нито в болшевиките. Съмнението в добрите дела е най-вредното нещо. Към града, селяни! При нас на помощ, на помощ на въстанието. Довиждане, приятелю.