Мечтателят от Кремъл (Откъс от пиесата Кремълският часовник)

Известният съветски драматург Николай Погодин Създава своята популярна пиеса Кремълският часовник През 1940 година. Нейното съдържание ни пренася в онези напрегнати дни След победата на Октомврийската революция, когато Разрухата и глада предизвикват неимоверни трудности За младата съветска власт, когато скептицизма на Старата руска интелигенция към новия живот спъва Неговото утвърждаване. Главното в драматургичното действие е идейният Двубой между вожда на пролетарската революция Владимир Илич Ленин и стария инженер Заберин, Който завършва с поражението на последния и Приобщаването му към борбата за тържеството на Социалистическия строй. Приведеният фрагмент представлява интересен диалог Между Ленин и английския писател Уелс, Който става в служебния кабинет на Владимир Илич в Кремъл. Мечтателят от Кремъл. Откъс от пиесата Кремълският часовник на Николай Погодин. Ще ми позволите ли да разгледам илюстрациите в това Списание? Моля. Накарах ви да чакате. Извинете. Улианов. Ленин. Заповядайте. Слушам ви. Аз не вярвам, разбира се, на приказките, Че вие сте масон. Още ли се срещат масони В Лондон? Каква дивотия, боже мой! Но на мен ми се струва, че вие слабо Познавате живота на руския народ. Тук при вас е много трудно да проникне човек. Има извънредно много часови. Как можете тогава да имате връзка с народа си? Връзката с народа не зависи от броя на часовите. Имам намерение да напиша една обемиста книга против Маркс. Хм, Интересно. Той ми омръзна. Кой? Казах кой, казах Маркс. Добре, карайте, карайте. Какво значи това „карайте?“Действайте, Работете. Не разбирам, мистър Ленин, как можете да делите Света на бедни и богати? Това е примитивно и грубо. Има честни хора и между богатите, И между бедните. Именно тия честни хора от богатите и от бедните Трябва да се обединят и да построят разумен Социализъм. По очите ви виждам, че не вярвате в тази Идея. Не. Тази идея не струва и пукната пара. Готов съм да споря с вас. Твърде много ценя вашето време, за да споря за Подобни неща. О, това е фанатизъм. Да се вярва единствено в идеята за болшевишкия Социализъм. Вашето правителство хвърли много пари, За да докаже с помощта на оръдията--не. Аз бях един от онези, които протестираха. Да, да, да, зная ви. Но това не помогна. Не помогна. А защо не помогна? Защото те разполагаха с властта. И с банките, и с оръдията. А вие само с честността си. Какво представлява тази ваша честност в сравнение с Най-лошото оръдие? Тъкмо вие ще започнете да строите вашия разумен Социализъм, те ще докарат едно от най-лошите си Оръдия и бум! Право срещу вашите мили социалисти. Слушайте, това напълно възможно. И какво ще правите при това положение? Ще почнете да стреляте и вие. Но това е болшевизъм. Ще бягате. А какво ще стане тогава със социализма? Мистър Ленин, това е обикновена червена пропаганда. Ами какво да се прави? Аз съм от червените. Мистър Ленин, Чудя се-На какво? Чудя се как имате сили да се шегувате, Когато в същото време всеки безпристрастен Наблюдател, дошъл от Запад, може лесно да види, Че стоите пред прага на гибелта. Моля ви, Кажете ми какво видяхте у нас. Видях, че в Русия хората ходят много лошо обръснати. Да, Не са обръснати както трябва. При това всички са страшно окъсани. Може би тая тема ви е неприятна. Моля, моля, моля, моля, продължавайте. За мен е много интересно да науча какво сте Видели у нас. По улиците хората носят някакви неща, Обвити в кърпа. Отначало не можех да разбера каква е работата. После ми казаха. Носят храната си, Дажбата. От учрежденията, където работят, Вземали варена каша и си я носели вкъщи. Някои я увиват дори с вестник. У вас никой не се разхожда по улиците, всички Все бягат нанякъде. Максим Горки има само един костюм. Нима? Как? Той ли ви каза? Казаха ми го негови близки. Да, да, на всички е трудно. И на Горки също е трудно. А вие, извинете, Колко костюма имате? Не зная. Колкото има всеки порядъчен човек. Десет, дванайсет. Вие имате дванайсет, а Горки един. Виждате ли колко голяма е разликата? Продължавайте, продължавайте. Когато се простудих, не можах да намеря никакви Лекарства в аптеката. Да, това наистина е ужасно. Зная. Ужасно е. Аз ядох хляб, който не можеше да се яде. А чувах, че някъде в района около река Волга Ядели хора. Вярно ли Е? Вярно е. Няма да се намери човешка сила, която да предотврати Катастрофата. Скоро в Русия ще останат само дрипавите селяни. Железопътните релси ще ръждясват, Защото градовете ви ще престанат да съществуват. Аз виждам Русия, обвита в мъгла, в страшна мъгла, Която ще свидетелства за нейния край, за нейната Катастрофа, За гибелта й. Да. Сигурен съм, че от впечатлението, Което правим, на хората им настръхват косите. Обвита в мъгла. Да, навярно и мъгла има. Не, не, аз не споря. Навярно всичко изглежда точно така. Чувах, че предлагате план за електрификацията на Русия. Е, как? Вече сте научили? Имах разговор с един господин, Който-Да, зная с кого сте разговаряли. И какво ви каза този господин? Той е остроумен човек. Шегуваше се и казваше не електрификация, А електро фикция. Да, да, този господин е остроумен. Вие сте мечтател, мистър Ленин. Пред вас лежи една огромна, равна, Вкочанена от студ земя, в която населението е По-скоро азиатско, отколкото европейско. Страната ви издъхва и се разнася предсмъртния й вик. А вие мечтаете да й дадете електричество. Вие сте странен мечтател, мистър Ленин. Елате у нас след десет години. Но след десет години дали изобщо ще съществувате? Ще съществуваме. Хм, не вярвате ли? Елате ще се убедите. Аз съм мечтател. Струва ми се, че ние ще съществуваме, Докато свят светува. Навеки. Щом вярвате толкова силно в това, Сигурно разполагате с някакви тайни, които ние не Знаем. О, напротив, ние сме много откровени, Твърде много откровени. Ако е така, кажете тогава кое ви кара да Вярвате и да мечтаете? Добре, но вие ще се разсърдите. Ще кажете, че това е обикновена червена пропаганда. Аз вярвам в работническата класа. Вие не. Аз вярвам в руския народ, а вие се ужасявате От него. Вие вярвате в честността на капиталистите. Аз не. Вие сте си измислили един чистичък, Мил коледен социализъм. А аз отстоявам диктатурата на пролетариата. Диктатура. Това е жестока дума, тежка, кървава, Мъчителна. Такива думи не се хвърлят на вятъра. Но иначе не може да се мечтае за електрификация, За социализъм, за комунизъм. Историята ще покаже кой от нас е прав. Вашата вяра може да потресе човека или да го Подлуди. Никой не би могъл да ви разбере. Пред вас се отворила една бездна от нещастие ужаси, А вие, надвесен над пропастта, говорите за Електрификация. Отказвам се да ви разбера. Хм. Елате у нас след десет години. Не, вие криете нещо. Вие знаете нещо, което хората у нас, На Запад, не знаят и не го казвате. Давам ви честната си дума, че винаги и докрай Говорим искрено и открито. Вие сте уморен. Забелязах го още когато влязохте. Довиждане, мистър Ленин. Благодаря ви за разговора. Кой знае, може би вие сте прав, А аз не съм. Бъдещето ще покаже. Довиждане. Довиждане. Аа, все пак елате у нас след десет години.