Интербригадисти

Интербригадисти. Откъс от едноименната книга на Никола Маринов. Фашистката артилерия стреля по нас в продължение на Един час. Нашият бригаден топ благоразумно мълча. Спотайваше се и той като нас. Само наранените борове ронят сълзи от горени. Ту росна капчица, ту капка смола. Най-после гранитната вихрушка се прехвърли далеч зад Нас. Сега ще атакуват. Заобтягахме се в тесните трапове. Добре, че тук пукна само един снаряд. А то както бяхме изкопали траповете, Още няколко снаряда бяха нужни, за да се превърнат Те в наши гробове. Краката ни са изтръпнали. Размърдахме плещи и от гърбовете ни започнаха да се Смъкват натрупаните раници, торби, Шинели. До нас шеговито заговори югославец. „С пръсти“, ли казва, „ще се окопаваме. И с носове, и с нокти смирили. Дето и да копна с щика, изскачат едни мравки. На вид дребни, щипят проклетите.“Оплаква се наш Българин. По ротата се понесе смях. Устата ни са окървавени, не можем да се смеем. Барбата все още седи залепнал за просека. Затихнаха фашистките картечници. Затрещяха сега нашите отзад. Бригадният топ отново запраща снаряд след снаряд. Броим гърмежите. До трийсет има още. Барбата свали пушката си по скалата. По-настрани са картечниците. Разтегнатата картечна лента блещи на слънцето. „Сега, другари, ще отиваме в атака“, Каза взводният ни командир, българин. Сложили сме пръсти върху спусъците на пушките. Наоколо по окопите всички са смълчали. По редиците се понесе команда за приготвяне на Бомбите. Барбата спусна единия си крак от скалата, Протегна отдире ръка и без да се извръща, Замаха ни да чакаме. Наблюдавам как докторът изтегли предпазителния тел На бомбата си. После я стисна в шепа И пак хвана пушката с другата си ръка. Помислих си хем да стрелям, хем да мушкам, А и бомба да хвърлям, ще се объркам. Оправих само краищата на предпазителния тел на Бомбата, само като опъна и да бъде готова за Хвърляне. Сложих бомбата в джоба си и пак хванах пушката С две ръце. Гледаме сега с доктора как Любен пълзешката се Подаде от окопа, притиквайки отпреде си Картечницата. Разпраният до коляното му крачол мете сухата земя. Отдире му пълзят двамата помощници. Зад превала вече се чува запъхтян морен говор. Пречаткват оръжия. Барбата още един път махна ръка, извърна към нас Наперената си брада и се спусна от просека. Слънцето все тъй пече. Вените по запретнатите ни ръце са набъбнали от Бликащата кръв. През насипите тук там бляска щик. Стрелбата е стихнала и от двете страни. Само от избухването на снарядите далеч зад нас Земята леко се разтърсва. „Ето ги!“ Най-напред се подаде над гребена един, извърна се Назад и махна с пушка над главата си. Изглежда беше някакъв предводител. По гребена на хълма на броенница се показаха сиви Глави, после раменете им. Пушките си държат насочени напред и превалят Гребена. Верига след верига. Превалът пред нас се изпълни с фашистка войска. А и нови вериги продължават да прииждат. Как е тихо из нашите трапове! Задържаме и дишането си. Само сърцата ни бият, бият. Удари максимката на Любен. Превалът заразмята гриви от пръст и пепел. Фашистите там нападаха като снопи. „Димитровци, готови за атака!“ Виждаме командира си изправен, тикнал фуражката си Към тила. Едната му ръка е отхвърлена назад, А в другата блесна пистолет. „Дигайте се! Братя българи, в атака!“Първи се дигнаха трима от Земята. През раменете им пламна алено батальонното Знаме. „За свободата, Димитровци! Напред!“Краката ни разбиват сухата, Пръхкава земя. Запрегнали сме щиковете. Някои стрелят с чешката, други хвърлят бомби. Отпреде ни се дига на облаци пепел. В ушите ни плющи трясъкът от бомбите. Железните им късове пищят около нас. Пепел и дим се заваля по падината. Не сме викнали още „Ура!“и фашистите опърнаха Гърбове и заскачаха назад през гребена. „Картечница, дайте картечница!“, Вика същият, който маха с пушката. Бягащите фашистки войници го увлякоха зад Стръмнината. Като наближих гребена на превала, където побягнаха Фашистите, дръпнах с ръка затвора да напълня Пушката. Ръката ми слабее. Тласнах затвора, но патронът се изплесна, засече. Сниших се зад един камък, защото насреща ни пък Запищяха куршуми. По затвора на пушката тече кръв. Ръката ми тръпне. Погледнах отпред якето си и там Се разлива кърваво петно. „Ниско, другарю, лежи ниско!“, говори ми югославски Другар санитар, хванал ме за рамото. Югославецът съблече потъналото в кръв яке. Един куршум е пробил рамото ми, А друг гръкляна. През рамото на санитаря видях Пашалийски паднал по Очи, като вика за помощ. До него Барбата се подпрял на пушката, подигнал Единия си крак. Целият му крачол облян в кръв. По-нататък се валят фашистки войници. Кой промушен от щик, кой одимен и раздърпан от Избухналата ръчна граната. Отвъд на гребена ето го повален друг. Лицето му е черно, маслено, ранен е тежко, Затова се е подигнал на една ръка. Другата разперил срещу понесените на щик наши Другари, като че да иска милост или да възпре Някого. И вика Рохооо. Един от нашите го удари през лицето с приклад. Жестока, Кървава е войната. Батальонът е превалил гребена. Далеч зад нас чехите са вдигнали облаци прах, Спуснали се на орляци от боровата гора. Тропотът им се чува вече близо. Отдире картечарите влачат по сухата земя тежките си Картечници и колелата им подскачат и трещят през Оврази и камъни. Преминаха и те покрай нас и се загубиха нататък Зад гребена към върха Пене Марко. Като вдигнала се внезапно вихрушка насметохме Фашистите и ги разпиляхме. Ех, защо нямахме поне десет топа срещу техните сто И само едно ято самолети. Щяхме да ги гоним от Пене Марко чак до Саламанка. На превала останаха само избитите и ранените. Санитарите побутнаха малкия испанец Куенка, Захлупен по очи до един камък. Неподвижен е и студен. Беше най-тихият испанец ротата ни. До рамото му личи върху сухата земя кърваво петно. Земята е попила кръвта му. Санитарите притвориха очите на Куенка, взеха пушката Му и леко свалиха патрондаша през раменете му. Отпред над двувърхата си войнишка шапка Куенка Носеше затъквана гилза от патрон. Шапката му сега лежи паднала до окървавената земя. Поехме бавно назад. Тежко ранените другари стенат върху носилките. Пашалийски е ударен с куршум в гърдите. Лежи възнак върху носилката и моли санитарите. Полека, другари, Полека. Винаги засмения Барба са го хванали отстрани под Мишниците. Той куца на един крак, А над брадата му дими цигара. Напред носят на друга носилка ранения в двете колена Командир на втора рота, испанеца. Испанецът е бледен, стиснал зъби, Дори не охва. Фашистки снаряди се пръскат пред нас по гористите Хълмове, вдигат гейзери от пръст, Повалят изкоренени дървета, които със трясък се Тръшкат по стръмнините. Извърнахме се за последен път. На превала почива малкият испанец. Гилзата върху шапката му блести на слънцето. Сбогом, Куенка.