Криворазбраната цивилизация: II част

Civilisation. Civilisation. Civilisation. Civilisation. Civilisation. Civilisation. Ах, Да ида на Европа, па зная аз. Мадмоазел, и то е възможно, стига да го желаеш От сърце. Ах, мосю, де Николай утре да тръгна. Ма шер ане, бъди сигурна, как скоро ще Видиш Европата. Дано. О, Анжел долетял. Кой Бог те създал? О, Рубенсов портрет. О, Моцартов квартет. Родена да блестиш в Центъра на Париж. Там бих със теб живял живот Като в журнал. Да беше Данте жив, Написал би щастлив един Голям сонет за теб, за теб, ма шер Ане. Да беше Данте жив, Написал би щастлив Един голям сонет за теб, ма шер Ане. Въдицата е хвърлена, рибката кълве. Мосю Маргариди предвкусва сладостта от близката Победа. Анκα и Злата мечтаят час по-скоро да се Поевропейчат. Майстор Коста вече предусеща, Че нещо лошо ще му се струпа на главата. А пред къщичката, седнала на трикрако столче под Лозата, баба Стойна пее своята весела песничка. Трън до цвят, шарен свят, припкащ, Плуващ и хвъркат. Трън до цвят, шарен свят, припкащ, Плуващ и хвъркат. Но си има Божи ред Отпреди занапред. И какво се посади, туй ще и Да се роди. И какво се посади, туй ще и Да се роди. От кратунка кратунки, от Маймунка маймунки. Трън до цвят, шарен свят, припкащ, Плуващ и хвъркат. Трън до цвят, шарен свят, припкащ, Плуващ и хвъркат. А събитията следват своя ход. Отново в къщата на майстор Коста. Стая. В стаята Анκα и Злата. На вратата се почуква съзаклятнически. Чук, чук. Антре. Bonjour, mademoiselle. Bonjour, monsieur. Bonjour, monsieur. Merci, мадам Злата. А monsieur Димитриус не ли е в дома? А не, сеганка излезе да се срещне с ваша Милост. Ама Той без monsieur Магавриди не може. Обича ви като брат. О, и аз го обичам много, повече от брат. И вас обичам като мои същи роднини. И ако имате благодарение, Можем да станем истински роднини. То благодарението, monsieur, от наша страна ще се Намери, но такова... Драго ми е да го чуя. Сърцата ни са посрещат. Ама посрещат се, monsieur, посрещат се. И то ще стане, мадам Злата, и то ще Стане.