Криворазбраната цивилизация: III част

Сънувах те до мен, ма шер. Събудих се Сам в мрака чер. Изгубих сън, не знам покой. И аз, мон сюр. О, ангел мой! Изгубих сън, не знам покой. И аз, мон сюр. О, ангел мой. Ма шер, ма шер, мон сюр, мон сюр. На мама рожби те. Ма шер, ма шер. Мон сюр, сюр. На мама рожби Те. Цивилизейшън, цивилизейшън. Цивилизасьон, цивилизасьон. Цивилизасьон. Ах, моди. Ах, моди. За дрехи, за танци. Така да примижваш, да стъпиш така, Да спазваш фасона, лустрото, танца. Па може да имаш и празна глава. Да спазваш фасона, лустрото, танца. Па може да имаш и празна глава. А мойта е мода да съм бакърджия. От сутрин до вечер чукче да държа. Със обич и нежност бакъра да бия, Да стане бакър, но със златна душа. Със обич и нежност бакъра да бия, Да стане бакър, но със златна душа. Изляза газ, майк, че встрани от сюжета. Пиесата впрочем сама си върви. Явление трето, картината пета. А Злата, ех, Злата ще се появи. И Злата ще се появи и ще се скарат С майстор Коста заради господин Маргариди. И майстор Коста ще й забрани да пуска тоя Вагабонтин в къщи. А Злата пък ще му каже, че тая, дето Я е намислил да даде единствената им дъщеря на Прост българин Митьо, няма да я бъде. Татю ще ме дава на майстор Станьова Митьо. Как, Анке? Чудя се. Ами той от най-добрите в града, Пръв между момците. Ох, майке, не, не. Мене от натурата ми отредено да бъда мадама. Жал ми е, сестро, че си се облякла в Такова едно извънредно убеждение. Не, майке. Обичам я аз цивилизацията и в нея Искам да си умра. О, ти, съдба, Съдба превратна. По-злочеста има ли от мен? Огледалце в рамка Златна, Скърбен лик в тебе отразен. Огледалце в рамка Златна, Скърбен лик в тебе Отразен. Пременена, Натъкмена Като свеща дана от журнали. Ах, защо съм аз Родена, Щом на Митьо татю ме Дала? Ах, защо съм аз родена, Щом на Митьо татю ме дала? О, огледалце, О, огледалце, Колко съм сега нещастна, виж! Пустият татю не Разбрал, Че съм родена само за Париж. Пустият татю не разбрал, Че съм родена само за Париж. Ах.