Криворазбраната цивилизация: IV част

И в този съдбовен момент се появява Спасителят, Европеецът, цивилизованият мсьо Маргариди с фаталния Файтон. И литва Анке на крилата на своята мечта Към цивилизацията. И достига до една полутъмна стаичка в едно забутано Селце. И разбира Анке цялата истина и Започва да реве. Стига си циврила. Каквото днес, такова и утре. Нали ще се венчеем? Таз вечер искам. Не може тая вечер. Защо бе, мосю? Нека сега се венчеем. Не може. Попът не иска. Защо тръгнах без тебе, майчице? Недей да плачеш, миличко, лицето ти ще се развали. Моля ти се, утре сутринта ще станем и всичко Ще бъде по твоя воля. Хайде сега да отидем тука в стаичката, Там да си легнем, ще се настинем. Не, не ща да спим, мосю. Да се върнем у дома, много те моля. Какво говори глупости, ма? Да летим у дома, мосю. Нали искаше да станеш мадама? Е, сега ще станеш мадама. Тази ли ти била девичевината? Тази ли ти била цивилизацията? Ако искаш да знаеш, те това цивилизацията. Маргариди. Господин Маргариди също вади сабята си. Кой кого? А! Ино маци минава. Де го? Ей го! Мъж въх обима. Край. Злото е наказано. Правдата тържествува. Всички зрители просълзени ръкопляскат. Актьорите се нареждат на сцената и пеят тържествено Финалния хор Апотеоз. Като старите цитанки ний завършваме с Поука. Нека помнят всички Анки туй, Което стана тука. Знае злото да хитрува, Но доброто побеждава. Докато света светова, На доброто слава. Не за модни бе въпроса, а за тия Прости думи. Не то каза майстор Коста. Да не ставаме маймуни. Нека злото си хитрува, А доброто побеждава. Докато света светова, На доброто слава. Докато света светова, На доброто Слава.