Влюбеният оркестър

Боже мой, какво направих аз? Ах, защо постъпих в този джаз? Вижте ги до мене, те всички са ергени. Всеки ме задиря в този час. Пианистът влюбен е в мен. Той това ми шепне всеки ден. Топъл и лиричен, много симпатичен. Той за мене просто е роден. Всеки и този саксофон Ме задиря с нежния си тон. Пушки мат на ехая, а цяла съм в ломая. Ала за любов не е сезон. Може би вината е у мен самата, Че съм си красива, палава и жива. И навярно доста талантлива. Вечер връщам ли се вкъщи пак, Чувам стъпки в падалия мрак. Часове закъсне, сърцето ще се пръсне. Барабанът ме преследва пак. Сутрин още с първите лъчи Контрабасът почва да звучи. А аз съм вече будна от музиката чудна. Ах, любов, любов, не ме мъчи. Може би вината е у мен самата, Че съм си красива, палава и жива. И навярно доста талантлива. Боже мой, какво направих аз? Ах, защо постъпих в този джаз? Палава и жива. Разбих аз колектива И виновната съм аз.