Д-р Петър Берон: Портрет по негови материали и документи: част IV

Писмо от Окръжното управление на окръг Мехединци до Управлението на окръг Долж, Крайова, 15 септември 1852 г. Господин Раймонд от град Крайова е дал показания Пред управлението, че е директор на пансион за Момчета, който е открит в същия град в къщата На Негова милост Берон. Приходът от Скорила ще се употреби за къщи, Дето да могат да зимуват децата селски. Завещание на Петър Берон, писано през октомври 1867 Г. Децата ще се учат с моя плата първо Да четат, да пишат и да смятат. Второ, ще има една, две или три жени да Хортуват русийски, френски, италиански и немски. Трето, тия жени ще учат момичетата да кроят дрехи Мъжки и женски. Четвърто, момчетата ще учат два занаята да зимуват Децата наедно и да се учат, без да им Е различи от коя вяра са. До в. Македония, бр. 7, 13 януари 1868 г. Господине редакторе, господин доктор Петър Берон, Подбуден от человеколюбиво чувство, Определя приходът от мушията си Скорила, За да се направят и поддържат къщи за възпитание На селските деца, според както се вижда от актовете, Които ви изпращам копие и ви моля да благоволите Да ги обнародвате чрез общополезния и народен ваш Вестник наедно със следующия позив. Определените от господина доктора Петра Берона като Настоятели и изпълнители на желанието му, Молим господа старците от градищата Русчук, Шумен, Варна и Силистра да благоволят и се потрудят Да вземат споразумение със селените от по-големите Села от околността им и които от тях желаят И приемат да се направи в селото им подобна Къща. Лука Радулов. Като се споделихме ний пет братя, Мене остана бащината къща, която аз оставям Преправена на училище с моя харч. За Котленското училище оставям всичките ми книги, Напечатани на френски език. Да се обдържат децата, които ще спят и ще Се хранят в училището. Между тях ще има по-многу от околните малки села От всяка вяра. Петър Берон, Париж, 1867 г., Октомври 23-ти. Повече от две десетилетия край Сена се мярка силуета На мъдрия българин, вечно забързан, Чужд на блясъка на града, за който е казано, Че когато Господ се насити да гледа рая, Той отваря пролука сред облаците и поглежда към Париж. Десетилетия, изпълнени не само с размисъл над Тайните на мирозданието. Сърцето на Петър Берон тупти за България. Първата половина на годината 1856-та. Българите в Цариград подават петиция от името на Шест милиона и четиристотин хиляди свои сънародници, Живеещи в Турската империя, с искане да бъдат Признати като отделен народ, който да има независима Своя църква. По това време в столицата на Франция Заседава Парижкия конгрес, свикан след края на Кримската война. Емануил фон Рьослер, Австрийски генерален консул в Русе. Доклад до граф Шауенщайн, министър-председател и Министър на външните работи на Австрия, 30 юли 1856 Г. Един богат българин на име Берон от село Котел, Който е живял по-рано във Влашко, а сега се Намира в Париж и поддържа със свои средства мнозина Свои млади сънародници да следват във Франция, В съдружие с друг един пак там живеещ българин На име Пиколо от Търново, по време на Парижката Конференция е обзет от идеята слуховете за Положението на Дунавските княжества да бъдат Използвани като повод за прекъсване на сегашните Връзки на известен брой българи с портата. Споменатите двама българи са твърде умели Публицисти, разполагат със значителни парични Средства и пишат за различни френски вестници и по Този начин българската програма стана обществено Достояние. Господину Георге Раковски у Белград, Скъпи мой приятелю, настоящето ще ви се връчи чрез Никола Черногорецът. Той желае твърде много да бъде при вас. В легията, организирана и ръководена от Раковски. За да му изпълня желанието, ви го изпращам. Ще имате от наша страна петстотин дуката. Винаги като брат Петър Берон. И кой други е жертвал за наш народ, колкото Тоя добродетелен родолюбец? Георги Раковски.