Д-р Петър Берон: Портрет по негови материали и документи: част X

Не се е потрудил Петър Хаджи Берон да се Отбие в някоя парижка дагеротипия, да ни остави поне Един портрет. Само четката на близкия му приятел, големия Български художник Николай Павлович, е запазила за Поколенията полувидим образът на труженика учен, Вглъбен в бездната на познанието. Приятелю господине Никола Павлович, Вам е известно, че покойният ми вуйка не обичаше Такива работи. И знайте, че той нямаше ни малък Фотографически портрет, ни голям, Изработен с ръка живописен. Дойде ми впрочем наума, че вие сте ми казвали Как, когато бяхте в Мюнхен и изработвахте атласът, Предначертан от покойния ми вуйка, веднъж при едно Благоприятно за вас и сгодно време сте начертали във Вид на скица главните оприличителни черти на лицето Му. Аз мисля, че вие трябва да вардите това, Ако и повърхностно изображение на доктора Петра Берона, и съм следователно уверен, Че вие, като го преработите съобразно с изкуството На живописът, ще можете тъй да го представите, Щото да прилича. Приятелю, вие, мисля, сте длъжен поне нравствено, За да изпълните желанието ми и да се потрудите, Щото как да начертаете и да представите по Възможност оприличително портретът на доктора Петра Берона. От друга страна, синце сме длъжни да се Потрудим, за да му поставим поне тоя паметник в Знак на вечната ни благодарност на неговите Благородни и любородни дела и подвиги. Ваш доктор Васил Берон. 1881 г., февруари, 13-и, Търново. Господине Берон, През половината на изтеклата 1885 г. Аз се преместих да живея в София, по която Причина пренесох и свищов, и книжа, И хартии, що имах. Между тия книжа намерих за голямо щастие оня чертеж С лика на доктор Петър Берон, за който лик Бях ви казвал веднъж, че съм снел повърхностно и Крадешком, когато покойният в Крайова ми разправяше И разгледуваше един астрономически чертеж, Що бях изобразил според разказите му. И така, слава Богу, ние или по-добре нашият Български свят ще има увековечен ликът на този Славен човек. С поздрав, Николай Павлович. Не се е потрудил доктор Берон да ни остави Портрета си, но потрудил се е за друго достойно Дело. След щедри дарения и мъдри съвети за българските Училища, дал е голям принос за създаването на Първото българско книжовно дружество, Бъдещата Академия на науките, в чиято кондика на 11 Декември 1868 г. Е записано. Предизвестителните звезди, тъй да кажем, За душевното наше народно възраждане появиха се вече В другата половина на миналото столетие като Приснопаметний отец наш Паисий от Самоков, Софроний, Врачански владика от Котел и други, Които с неуморимите си трудове и святи жертви за Общото благо на българския народ и отечество Велегласно предсказаха възкръсването на български Народен гений. А най-светливата и най-голямата Звезда от български дух, която отпреди половин век Почти се появи на българския горизонт и го вече Осветли пред цял свят на вечни времена, Е велеучений и прещедрий наш родолюбец от Котел, За когото историята ще има да говори и оценява Тоя велик дух между най-великите духове, Най-отлични и първи в науката български мъж. Теолозите са победени от философите и особено от Материалистите, които доказаха всички абсурдости, Произтичащи от хипотезата за съществуването на Душата преди живота. Петър Берон Акт за смъртта на господин Петър Берон, Умрял на 21 март 1871 г. В 8 часа вечерта в град Крайова, В къщата си на улица Гимназиална, номер няма, Махала Света Троица. Разрушението на тялото или това, Което наричат смърт, не е друго освен прекъсване на Произвеждането на нови идеи, ала не и унищожаването На тия, които вече съществуват. Петър Берон Това Сърце живо е бияло само за любезното отечество България, Защото много я е любило. Едно сърце за България