Песен за живата вода

Колко близко е раят до нас. Небесата над Банкя са тихи и чисти. Спят легенди в зелените ниски. И ветрецът ги шепне без глас. Колко близко е раят до нас. Сред охлупваните хълми, жълтите ниви. Колко гора направил щастливи. На водата с вълшебната власт. Звезден кът. Любима Банкя. Юнаци смели столетия цели. В приказките диреха живата вода. Банкя, Банкя. Банкя, Банкя. Но твоите ручеи бяха заключени. В мрака не грееше твоята звезда. Чудеса, чудеса, чудеса. С чудеса изпълнена казват земята. Но защо ли ме викат полята? На поривнало птица с гласът. Вечно млада водата шуми. Неуморна и радостна влита и влита. Тя с невидими струни ни вика. Да отидем при нея сами. Звезден кът. Любима Банкя. Юнаци смели столетия цели. В приказките диреха живата вода. Банкя, Банкя. Банкя, Банкя. Белите ручеи пеят отключени. Грее и мамени твоята звезда. Грее и мамени твоята звезда.