Вълкът и седемте козлета: част 1

Сред една голяма гора, на една малка полянка, Където растели най-сладките горски ягоди на света, Се издигала бяла къщурка. В нея живеели старата бяла коза и нейните седем Малки козленца. Меее, Козленца! Меее. Ние сме седем весели козленца, Ние сме седем весели козленца. Меее. Аз съм най-голямото козле. Аз си измислям игрите и замествам мама, Когато я няма вкъщи. Меее. Аз пък съм най-малкото козленце и мен никой За нищо не ме слуша. Хайде да си играем. Хайде да се борим. Хайде, хайде, Хайде. Моите рогца още са малки, но и аз ще Се боря. Мее. Ти си още малък и само ще ни гледаш. Мее. Тихо, тишина, деца! Меее. Аз сега отивам на пазар. Спуснете резето на вратата зад мен и не отваряйте На никого, защото в гората броди лошият сив вълк. Меее. Аз никога не съм виждал вълк. Много ли е страшен? Лех, че си глупав! Вълкът е най-страшното животно на земята, Но аз не се плаша от него, защото зная Как да се пазя и имам остри рогца. Стига, стига сте се разправяли, Деца. Бъдете послушни и добри. Аз ще ви донеса от пазара шарени панделки за Всички и малки сребърни звънчета. Меее. Меее. Старата коза отишла на пазар, а козлетата заключили След нея вратата и пуснали резето. В това време зад един храст дебнел страшният сив Вълк. Дебнел и си мислел. Козата отиде нанякъде с една голяма кошница и Сигурно няма да се върне скоро. Не е зле, докато я няма, да излапям нейните Малки козленца. У-у-у, гладен съм, А и нещо много съм отслабнал напоследък. Но как да влезна в къщата? Хм. Зная как. Кумчо Вълчо е умен, макар и гладен. Може би точно затова е умен, защото е много Гладен. Ще се приближа тихо до къщичката и след нас Ще изрева. Козлетата ще се уплашат и ще ми Отворят. Ау. Отваряйте веднага вратата, козлета. Ау. Меее. Тихо, братчета. Това е той вълкът. Никой да не се обажда. Меее, аз само ще погледна зад перденцето на Прозореца. О, олеле, олеле, какъв е страшен! Отваряйте бързо вратата. Искам да ви кажа нещо, козлета, нещо много важно. Най-важното нещо ще ви кажа. Ау. Меее. Какво ли пък иска да ни каже? Не, не, няма да отваряме вратата, Каквото и да ни казва. Меее. Вълкът повикал, потропал на вратата и накрая нямало Какво да стори. Отишъл си. Вечерта старата коза се върнала от пазара и донесла На козленцата шарени панделки и звънчета. А те й разказали какво се случило през деня. Меее, така се радвам, че сте умни и послушни Деца. Меее, И за награда ще ви направя палачинки със сладко От горски ягоди. Меее. Ние сме седем весели козленца, Ние сме седем весели козленца. Меее. Минало Време. Един ден козата отново решила да отиде на Пазар. Меее, мили мои козленца, Намислила съм на всички ви да купя червени ботушки. Меее. А вие нали помните какво съм ви казала? Не отваряйте на никого вратата. Меее. Добре, мамичко, добре. Козата излезнала и козлетата заключили след нея Вратата и пуснали резето. А зад един храст дебнел страшният сив вълк.