Вълкът и седемте козлета: част 2

Вече съвсем измършавях и толкова съм гладен. Но как да влезна в къщата на козлетата? Зная как. Със сила не можах. Сега ще се опитам с хитрост. Кумчо Вълчо е хитър, макар и гладен. А може би точно затова е хитър, Защото е много гладен. Ще се приближа Тихичко до къщата и... Чук, чук. Кой чука? Аз съм, мили козлета, майка ви. Кошницата ми тежи не мога сама да отворя вратата. Това като че ли не е майка ни. Ти си най-малък и няма много да знаеш. Отворете ми, мили козлета. Защо ти е такъв гласът, мамо? Простудих се из пътя. Хвана ме хрема. Отварям. Недей, мама си има ключ. Пък нали ни каза да не отваряме, Ако... Вие какво ще кажете, братчета? Да отворим, да отворим. Мен ме страх. Ще се скрия. Страхливец! Аз пък ще отворя. И станало нещо много неприятно. Козлетата разбрали, че вълкът ги излъгал, Но било вече късно. Пръв налапал най-голямото козле, а след него дошъл Редът и на останалите. Бил толкова гладен, че лапал козлетата цели. Наситих се Най-сетне. Даже тежко ми стана. Я да си легна сега на полянката и да Си поспя. И цели седем козлета излапах. Вълкът от глад даже не броил козлетата, А изобщо много не умеел да смята, Защото той бил изял не седем козлета, А шест. Седмото, най-малкото, се било скрило в Големия стенен часовник и оттам през една дупчица Видяло всичко, което се случило. Не минало дълго и старата коза се завърнала у Дома, Разбрала какво е станало и заплакала. Няма ги вече моите седем козленца, Нито едно не се е спасило, нито едно не Е останало живо. Аз съм жив, мамичко. Къде си? Не те виждам. В часовника. А защо не излезеш? Страх ме е. Вълкът е наблизо. Спи на полянката. Така ли? Сега ще му дадем да се разбере на този Разбойник. Какво си намислила, Мамичко? Ще видиш. Само че ще трябва да ми помагаш. Ето ме, ще ти помогна. Ще спасим ли моите братчета? Спасим, ще ги спасим. Вълкът в това време спел на полянката и хич Не подозирал какво му се готви. Старата коза взела един остър нож и разпрала издутия Му корем. Оттам живи и невредими изскочили Козлетата. Мамичко, мамичко, живи сме! Тихо, тишина! Бързо помагайте ми сега. Събирайте камъни да напълним корема му с тях и Веднъж завинаги да се отървем от този зъл разбойник. Козлетата се втурнали да носят камъни. Козата напълнила корема на вълка с камъните и след Това го зашила. Всички влезли в къщичката и се заключили, А козата гледала през прозореца. Ето, събужда се, размърдва се. Колко ми е тежко. Аз сякаш преядох. Я да отида да пийна малко вода от Кладенеца. Отива към кладенеца, навежда се, Но камъните изглежда натежават. Вълкът падна в кладенеца. Вълкът падна в кладенеца. Вълкът падна в кладенеца. А сега вече може да си играете на воля. Ние сме седем Весели козенца. Ние сме седем