Неусетно

В някой миг, горен от жажда, вдъхновен и нов, Ще усетиш как се ражда твоята любов. Хубаво е, че съглеждаш как над теб лети Със надежда, вярност и мечти. Неусетно, неусетно срещаш любовта. Всяка нежност неусетно иде на света. И учудени очите светли и добри Търсят чувствата, в които младостта гори. Защо? Не знам. Не иска никой да е сам. Той случайно, неусетно грейва радостта И разказва векове все за любовта. Неусетно, неусетно в някой миг и час Да обикна, неусетно как се моля аз. И макар накрай земята, и накрай света Да намеря непозната своята мечта. Защо? Не знам. Не иска никой да е сам. Той случайно, неусетно да се влюби в мен И да пее на сърцето всяка нощ и ден. Защо? Не знам. Не иска никой да е сам. Той случайно, неусетно да се влюби в мен И да пее на сърцето всяка нощ и ден, И да пее на сърцето всяка нощ и всеки Светъл ден.