Старата фрегата

Има Край морето, спряла в пясъка, Без платна една фрегата. Мълчалива Тя сънува И в съня си всякаш плува. Вече Тя си спомня У нас вихрите, Де не са все още стихнали И изпраща Всеки залез С вик на чайките Прощален. Котвата вдигни и в далечин пък тръгни, Фрегата на надежди и любов. С теб ще тръгна аз сред сините вълни, Примамен от пила и борен зов. И там, на онзи бряг, над пясъка златист ще Свети фарът пак, ще духат възповли. Котвата вдигни и в далечин пък тръгни, С мен име сред сините вълни. Някой Ден навярно в път ще тръгне тя, От вълни и шум обгърната. Чака ставета Фрегата, А вятърът да вее платната. Само Любовта ни нежна, хубава Ще спаси платната влюбени. Ще отплува В Морето Да си върне ветровете. Котвата вдигни и в далечин пък тръгни, Фрегата на надежди и любов. С теб ще тръгна аз сред сините вълни, Примамен от пила и борен зов. И там, на онзи бряг, над пясъка златист ще Свети фарът пак, ще духат възповли. Котвата вдигни и в далечин пък тръгни с мен И мен сред сините вълни. Котвата вдигни, Котвата вдигни, Котвата вдигни.