Българийо, ти майка свята

На Дунава Конете напоиха, понесени от Огнения дух. И конската опашка тук Забиха войните на хана Аспарух. И конската Опашка тук забиха войните на Хана Аспарух. На равна низина снагата дивна Огъна се под буйния им Бляк. И чу се конски дроб от Доба в Гана, Отекваше до морския ни бряг. България ти наша майко свята, Неземен рай е твойта красота. Когато тихо легна във земята, С любов ще ме прегърне и пръстта. Това е наща слънчева Родина със Тракия и с гордия Пирин. На таз земя ѝ предани Чеда сме, в сърцата си я носим до Един. На таз земя ѝ предани Чеда сме, в сърцата си я носим до Един. Колко малко трябва, за да Знаеш България Една е на света. Гранитен чегър пъте на Балкана, на Добруджа Звънлива песента. България ти наша майко свята, Неземен рай е твойта красота. Когато тихо легна във земята, С любов ще ме прегърне и пръстта. Колко малко трябва, за да знаеш България една е на света. Гранитен чегър пъте на Балкана, На Добруджа звънлива песента. България ти наша майко свята, Неземен рай е твойта красота. Когато тихо легна във земята, Мене за нек ми бъде песента.