Вертолета

Зарад тебе вдигам въртолета. Зарад тебе всичко си ми ти. Зарад тебе бачкам, ще те смачкам. Зарад тебе всичко си ми ти. А ти не звъниш, отказваш да звъннеш. Добре ли си, кажи? Нарочно ме тормозиш ти. А ти не звъниииш, отказваш да звъниииш. Добре ли си, кажиии? Нарочно ме тормозиш ти. Все във вкъщи стоя със телефона във ръка. Дори да знам, че ще умра, твой звон не Чакам сега. И като малко дете с вяскрица в перде И гледам във празнота. Но няма никой засега. Зарад тебе вдигам вертолетааа. Зарад себе wszystko си ми ти. Зарад тебе бачках, ще те смачкаам. Зарад тебе всичко си ми ти. А ти е звониииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти. А ти не Звъниииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти. И Часовете пак броя. Да дойдеш ти поне в съня. Макар и в лукс и суета. Без теб не мога да заспя. Повален от болката и ранен от мъката Аз ще разкажа на света, че съществува любовта. Зарад тебе вдигам въртолетааа. Зарад тебе всичко си ти. Зарад тебе бачкам, ще те смачкаам. Зарад тебе всичко си ми ти. А ти не звъниииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти. А ти не звъниииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти. Зарад тебе вдигам въртолетааа. Зарад тебе всичко си ти. Зарад тебе бачкам, ще те Смачкаам. Зарад тебе всичко си ми ти. А ти не звъниииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти. А ти не звъниииш. Отказваш да звъниииш. Добре ли си? Кажиии. Нарочно ме тормозиш ти.