Фалшиви струни

В бяла мраморна тишинааа Отзвуча ехото на нашето сбооогом. С нови белези от самотааа Ще мога ли да обичам отново? Твърде много пъти имахме Всичко. Очите ни от ревност не виждаха Това. Твърде много пъти не казвахме Нищо. Сърцата ни от гордост не изпитваха Вина. Фалшиви струни за финал Отзвукват в акорда на времето. Щом толкова любов съм дал, Ще мога ли да обичам Отново? Твърде много пъти имахме Всичко. Очите ни от ревност не виждаха Това. Твърде много пъти не казвахме Нищо. Сърцата ни от гордост не изпитваха Вина. Обвинявам те, обвиняваш ме. Как стигнахме до път без изход? Наранявам те. Нараняваш ме. Как така помежду ни скъса се всичко, Всичко? Твърде много пъти имахме Всичко. Очите ни от ревност не виждаха Това. Твърде много пъти не казвахме Нищо. Сърцата ни от гордост не изпитваха Вина. Питам те как така стигнахме до Тук сега. Загубихме и двамата. Повярвахме на ревността. Питам те как така Стигнахме до тук сега. Загубихме и двамата. Повярвахме на ревността. Питам те как така? Загубихме и двамата. Питам те как Така? Загубихме и двамата.