Етюд

Не идвам като гостенин при тебе, За да открадна глътка красота. Как нужен ми е твоят глас вълшебен и Твоята вълшебна чистота. Как нужна ми е тишината ясна, Която само в тихи глас съм ти. Ще кажат някои, че си прекрасна, А аз си мисля прикасна си ти. Потънала в зеленина и в сяра със Багрите на чудни домове. Ти много векове си надживяла и ще Пребъдеш много векове. Потънала в зеленина и в сяра Със багрите на чудни домове. Ти много векове си надживяла и ще Пребъдеш много векове. Как песенно е всичко в тебе, всичко Богатства да ти кой ще изреди? Ти на девойка влюбена приличаш, Като девойка винаги бъди. Потънала в зеленина и в сяра със Багрите на чудни домове. Ти много векове си надживяла и ще Пребъдеш много векове. Потънала в зеленина и в сяра Със багрите на чудни домове. Ти много векове си надживяла и ще Пребъдеш много векове.