Усмихнат цвят

Със колко сила иде пак пролетта, Със колко нежност пълни въздуха тя! Цъфтят клони, моят столичен град тегне от Здрач и от цвят. Ний пак сме двама и откъсвам й аз цветя И клонки от дървото над нас. Притиска сочно гърдите си тя този Букет от цветя. О, пролетта събира, знай, всички звезди, Всички сърца две по две. О, пролетта всеки сън сбъдва почти, Само с любов ни зове. Цъфтят дървета в този час засиял. Сияе здрачът нежно, пролетно бял и мойта мила Със града променен. Пролетен смях е до мен. Ний пак сме двама и откъсвам й аз цветя И клонки от дървото над нас. Притиска нежно до гърдите си тя Този букет от цветя и в миг, когато сред Туптящо сърце простря към нея за прегръдка ръце, Прегръщам вече сред заспалия град някой Голям красив цвят. О, пролетта събира, знай, всички звезди, Всички сърца две по две. О, пролетта всеки сън сбъдва почти, Само с любов ни зове. Със колко сила иде пак пролетта, Така позната, вечно нова е тя! Цъфтят усмивки, моят град омладен. Пролетен смях е до мен. Пролетен смях е до мен. Пролетен смях е до мен.