Лено, мамино

Малка мома Елена с изгрева стана, Песен запя. Хитна и пременена, с томната грабна и за вода. А на пътя я срещна, сърце гореща, Либе Иван. И на сърце му легна. Той на Елена даде нишан. Лено, мамино, хей, цвете непогалено, Брей. Със очи на сена И с устни медовина. Лено, мамино, хей, още си недадено, Брей. Да те водя у нас, сватба ще ни вдигнат За час. Малка мома Елена, прелест неземна, Чудо това. И забрави изглежда, не я насреща, А за вода. Либе щом я погледна, как го погледна и Онемя. И калпака му падна. Колко е арна тая мома? Лено, мамино, хей, цвете непогалено, Брей. Със очи на сена И с устни медовина. Лено, мамино, хей, още си недадено, Брей. Да те водя у нас, сватба ще ни вдигнат За час. Лено, мамино, хей, цвете непогалено, Брей. Със очи на сена И с устни медовина. Лено, мамино, хей, още си недадено, Брей. Да те водя у нас, сватба ще ни вдигнат За час.