Истина

Жадни са дните ни. Сухи реките ни. Пари в очите ни. Пепел от истини. В огън хвърлени. В сън забравени. Молехме слънцето на колене. Не, не, не можем да сме същите. Бряг с обрулени платна. Длан, опарена от истина. Вик, ранен от тишина. Времето плащахме. Снихви обръщахме. Гръб на раздялата. Сенки прегръщахме. В огън хвърлени. В сън забравени. Грешките скрихме в чупливия стъкле. Не, не, не можем да сме същите. Бряг с обрулени платна. Длан, опарена от истина. Вик, ранен от тишина. Дълги са дните ни. Къси молитвите. Бога питахме. Обич измислихме. Не дописахме чуждите изгреви. Пяхме с мъртвите. Вярвахме с живите. В огън хвърлени. В сън забравени. Стреляхме в чистото синьо небе. Не, не, можем да сме същите. Бряг с обрулени платна. Длан, опарена от истина. Вик, ранен от тишина. Не, не, не можем да сме същите. Бряг с обрулени платна. Длан, опарена от истина. Вик, ранен от тишина.