Тракийска котва

Спомни, спомни си каменната Котва в старинния Созополски музей. Завинаги Закотвила живота На този бряг, де вечно слънце грее. Тук сред едри медни смокини В небето лее щедря Светлина. Дори сърдити, пак вълните сини Излъчват вечна родна топлина. Котва тракийска, котва Вековна, цяла полепнала с Миди от пръст. Приказка бяла, чудна, Чаровна, истина ти ли си, Чуден ли сън? Котва тракийска, котва Вековна, цяла полепнала с Миди от пръст. Приказка бяла, чудна, Чаровна, истина ти ли си, Чуден ли сън? Тракийска котва, ти ще ни Разкажеш как този бряг е Векове живял, Как Крум разбил е становете вражи И българско морето назовал. Шепти нечуто каменната Котва, Созополът Потрепва в леден зной. Като морето вечен е животът, Примамлив е и бурен, и в покой. Котва тракийска, котва Вековна, цяла полепнала с Миди от пръст. Приказка бяла, чудна, Чаровна, истина ти ли си, Чуден ли сън? Котва тракийска, котва Вековна, цяла полепнала с Миди от пръст. Приказка бяла, чудна, Чаровна, истина ти ли си, Чуден ли сън?