Твоя бях

Дрехи в целия ти хол, чаши счупени на сол, По гърба ти моя лак. Искаш ли ги пак? С добрата легна си и След това не звъннааа. Сега ще видиш страната ми тъмна. Звъниш ли сега, гориш ли? Сам си го постигнааа. Болка ме изгаря, няма да ти вдигна. Казали го, че без болка нямало любов. Я вземи го да боли, бъди готов. И чашите ти празни от мъка да броиш. И че от друг ме губиш, да се боиш. От ревност да трепериш, от яд да се топиш. И твоя бях, не се ниш. Звъниш ми, гледай, пиша И пред вратата ми като Кученце да спиш. И пръстите от писане да си строшиш. Отчаяно да звъниш и от болка да скимтиш. Няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш. Няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш. Много късно някак си само мой целия. Да си викнали такси от Анелия. За тоя, дет' си мислеше, че ще ме мачка. Но майка ми не родила глупачка. Сърцето чистото ми влезе и го пръсна. Сега добре ли влизам ти с фраза мръсна. Казали го, че без болка нямало любов. Я вземи го да боли, бъди готов. И чашите ти празни от мъка да броиш. И че от друг ме губиш, да се боиш. От ревност да трепериш, от яд да се топиш. И твоя бях, не се ниш. Звъниш ми, гледай, пиша ти. Пред вратата ми като кученце да спиш. И пръстите от писане да си строшиш. Отчаяно да звъниш и от болка да скимтиш. Няма ме, няма ме, няма ме, ми тежиш. Няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш. И чашите ти празни от мъка да броиш. И че от друг ме губиш, да се боиш. От ревност да трепериш, от яд да се топиш. И твоя бях, не се ниш. Звъниш ми, гледай, пиша ти. И пред вратата ми като кученце да спиш. И пръстите от писане да си строшиш. Отчаяно да звъниш и от болка да скимтиш. Няма ме, няма ме, няма ме, ми тежиш.