Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела - част 1

Сутрин е вече И здрачът отплува. Полето немее и всичко се чува. Вятърът шепне Тихо в листата. Слънцето сипе сребро по цветята. Само спри се тук, спри се и ослушай. Песен или звук долови и слушай. Животни и птици, знайни и незнайни, На теб доверяват своите тайни. И без да искаш, дори помъдряваш и Лека полека по-богат ставаш. Само спри се тук, спри се и ослушай. Песен или звук долови и слушай. Какво ти поле? Небето се мръщи. Град сме голям с тъй сиви къщи. Всичко е мрачно и тъжно изглежда. Песен да чуем няма надежда. Джаф, ти си непоправим. Разбира се, че няма поле наоколо. Ако имаше, нямаше да говорим за него, Просто щяхме да си мълчим. И за песента. Това е канарче, което подражава на Славей. И мисля, че песента идва от онзи магазин Там. Докторе, не влизайте в магазина. И без това цялата къща от тавана до мазето Гъмжи от животни птици. Това е чудесно. Бездомните вече имат дом. Нашата домакиня, прасето Дап-Дап казва, че от утре Вече няма какво да ядем. Помня, Джаф, че веднъж преди много години, Така съвсем случайно влязох в един магазин за Кучета. Пак ме обезоръжихте, но аз държа на реда. Ще ви чакам вън пред магазина. Какво обичате, господине? Бих искал да видя онова зелено канарче в кафеза До вратата. О, не ви го препоръчвам. Женско е и не пее. Погледнете колко красиво е онова, мъжкото до Прозореца, жълтото. Благодаря, но на мен ми трябва женско канарче, Което да не Пее. щом настоявате. О, Какво виждат очите ми? Носите нова птичка. Мисля, че... че... че ще припадна, докторе. Няма, Дап-Дап. Ти си най-доброто прасе домакиня с най-нежното Сърце. Докторе, не ме разнежвайте. Радвам се, че мислим еднакво, Дап-Дап. Това нещастно канарче не ще стори зло никому. О, Но то яде, докторе. Уви, и аз мисля същото. Яде, а страх ме е, че не може и Да пее. Кой, аз ли не мога да пея? Омръзна ми да ви слушам. Стига! Искате от мене песен. Моля, имайте търпение. Да, гласът ми е чудесен, Но очаквам вдъхновение. Пи, Пи, пи, пи. Аз канарче съм зелено. От семейство градски птици. От семейство градски птици. Не певци и не певици, не певци и не Певици. Преизвестни, вдъхновени. Търсили ми име лесно татко Пипи, Мама Нела. Но реших аз Пипинела. Име рядко и чудесно. Пи, пи, Пи, пи, пи, пи, пи. Но доктор Долитал, нали женските канарчета не пеят? Каква ужасна глупост! Това го намислиха мъжките канарчета от завист, Защото имаме прелестни гласове. Само че в нашето канарско общество кой знае защо Се смята за невъзпитано момичетата да пеят. Ти ли пя в магазина, Пипинела? О, вие знаете това по-добре от мен, Докторе. Пяя онази жълта гарга, От която искаше да се отърве продавачът. Настръхвах ми косите, като я слушах. Винаги настръхвам, когато се пее фалшиво. Това е родова черта. И не ми казвайте, че сте ме купили, защото Някога сте ме чули да пея, защото няма да Ви повярвам. Купих те от съжаление. Мразя да ме съжаляват. И за какво? О, да й намерим няколко семенца, Докторе. Гладът много озлобява. Време беше. Не обичам да стоя гладна. Ах, как те разбирам, Пипинела! Ние сме сродни души. Какво? Аз, канарчето Пипинела, И ти? Успокой се. Успокой се. Разкажи ни сега. В магазина ли си родена? В онази прашна дупка? Не. Почакай. Почакай сега да взема моя дневник. Кой е този човек и откъде разбира нашия език? Ах, не си ли чула за прочутия Долитал? Приятелят на животните и птиците. Чувала съм, разбира се, но Не си го представях с гола глава. Хаха, какво значение има главата му отвън? Тя е чудесна като сърцето му. Няма друг човек с такова сърце. Ахм. А-а-а какво отиде да вземе? Дневникът си. Това е една голяма тетрадка с дебели Корици, в която записва историите на животни и Птици. О, не обичам да ме записват. Но така твоята история ще остане завинаги. С това ще се прочуя ли? Ако се прочуя, може. Ето ме и мен. Сега да разтворим дневника. Ето това е... На петнайста страница. Приятели, тихо, тихо.