Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела - част 5

Колко сте чудесни, колко сте красиви, Пипинела, ти какво ще кажеш? За-за-защо мълчиш? Толкова труден папагал, който при това непрекъснато Повтаря, че нещастен. За, за, за-Ще ти услужа ли с моята Кърпичка, Пипинела? Благодаря, но аз няма да се разплача. Ние, канарчетата, умеем да страдаме мълчаливо. Досещам се. Бърборко, Не чу ли някъде нещо за канарчето Пип? Онова, което от жълто става червено ли? То става червено само когато ме погледне. Иначе си е жълто. Всички канарчета са жълти. Има хиляди, стотици хиляди жълти канарчета. Но, но за Пип аз не чух нищо. Приятели, време е да тръгвам. Пипинела, ако искаш, влез в джоба ми. Охохо, какви удобни джобове има тая пола. В един от тях би могъл да се намести Дори и Джаф. Дума да не става. Мястото на едно куче е след господарево. Аз ще дойда с вас, докторе, и може би Ще узная някои неща, които Бърборко не узнал, Защото аз съм сигурна. Пип е жив. О, жалко, че не мога и аз да дойда С вас. Ех, и аз по-малко, Габ Габ. Спази диета и тогава ще си по-слаба. Сега не можеш да се събереш и в най-големия Джоб на света. Мисля, Пипинела, Че ти имаш доста непоносим характер. Приятели, приятели, вървим. Ето магазина. Бърборко го описа добре. Да почакаме да се стъмни и тогава ще хвърлим Един камък по стъклото. Защо ще хвърляме камък? Аз ще счупя стъклото с човката си. Чук, чук, чук, чук. Докторе, докторе, по улицата се Задава един полицай. А, тогава ще се преструваме, че се разхождаме по Луна. Уважаема госпожо, простете, че ви спирам, Но смятам, че не добре една дама сама да Се разхожда по това време в този именно квартал. О, аз излязох само малко, за да разходя по Луна моето куче. Съветвам ви да се приберете по-бързо дома. Тук се навъртат всякакви. Опасно е. Да, непременно ще последвам съвета ви. Отиде си. И така, Бърборко. Докторе, внимавайте да не закачите роклята си. Господи, нещо светка. Я да видя. Иии, кучка! Препарирана, иначе веднага щеше да побегне от мен. О, мъка, О, мъка! Нещастен си, Пал, А беше Безгрижен, красив Папагал. На пръчка сега висиш в Магазина, насреща си гледаш Мрачна картина. Прозорец на мит и улица сива, Небе и земя в едно се сливат. О, мъка, о, мъка, Нещастен си, Пал, А беше безгрижен, Красив папагал. Но това е той. Не бой се, Пал, ние ще те отвържем. Пипинела, нима това си ти? Джаф, моля те, прегризи въженцето, С което е вързан за пръчката. Веднага, доктор Дулитъл. Нима това е прочутият Дулитъл? Приятели, Дулитъл е сред нас! О, колко съм не--А, щом с теб, Що с теб, що те знае. Това Тихо, тихо! Как може да сте толкова глупави? Какво беше това? Кой се обади? Той. Гласът дойде от онзи пакет в ъгъла. Той беше. Пазете се. Собственикът идва. Сега загазихме. Кажете му, че знаете всичко. Кое По-точно? Че знаете всичко за него. Стойте, не мърдайте. Хванах ли ви? Я да ви видя на светлинка. А, крадци. Каква красива госпожица. Малко дебела, но крадлива. Не се посмявайте да обиждате. Я, и куче. Е, не ме захапвай. Ще извикаме полиция. Ох, колко съм нещастен, Колко съм Хайде, хайде по-бързо пред мен всички и В участъка. Хайде пред мен в участъка. Това няма да стане, защото знаем всичко за вас. Да. Какво? Вие не сте госпожица. Ние знаем всичко за вас. Глупости. Няма какво да се знае. Аз съм чист пред закона. Съм много чист. Аз съм много, много, много чист. Знаем всичко. Сигурно грешите. Тази Джоузефин, тя, тя-Госпожица Джоузефин, Така се казваше моята господарка, онази с русата Перука. Май наистина, май наистина знаят нещо. Мизерник. Да държиш птиците в тази мръсотия. Крадeц. Ние знаем всичко. Милост, милост. Прощавайте, но не мога да падна на колене, Защото имам ревматизъм. Само не ме издавайте. Знаем всичко. Ще ви дам каквото пожелаете, дори част от среброто, Което-Откраднахте. Да, Но мога да го върна. Добре, ще мълчим, Но при едно условие, Ако обещаете, че ще пуснете всички тези птици, Които сте откраднали и продавате. А папагала ще вземем с нас. Ние искаме да дойдем с вас, докторе. Ние искаме да дойдем. аз оставам тук.