Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела - част 6

Това беше неговият глас. Аз оставам. Няма нужда. Аз го взех в муцуната си. Всичко каквото поискате, всичко каквото поискате. Само не мога да падна на колене. Имам ревматизъм. Ето ни пак на улицата. Джаф. А? Какво носиш? Я да видим. Пипи ли? Мисля, че е канарчето, но бедната птичка като че Ли умря. Нищо подобно. Само припадна от вълнение. Защо пък ще припадне? Нескромно мога да кажа, защото ме видя. Нима това е Пип? Барбарко, бързо донеси с човката си вода. Така. А, Ето, свистя вече. Но, но това си ти, Пипинела. Разбира се, че съм аз. Ти какво мислеше? Цип, цип, цип. За какво горях в плам? Цип, цип, цип. Страдах, но защо не знам. Цип, цип, цип. Хей, отново имам глас! Цип, цип, цип и щастлив така съм аз. А сега, приятели, да вървим у дома. Дап-Дап ни чака. О, Докторе, идвате ли? Заповядайте, заповядайте на обяд. Докторе, този орляк от птици? Това са нашите хористи. Ще ги настаним на тавана. Дап-Дап, ти ли произнесе прекрасната дума обяд? Представих си как се връщате изморени, Изтощени. Сълзи бликнаха от очите ми и не издържах. Отидох в гората. Сетих се, че моите братовчеди, Дивите прасета, събират жълъди. Та и аз посъбрах. Много вкусна каша стана. Сигурен съм, че ще ми хареса. Ти си най-прекрасното прасе, което познавам. Пак ме разнежихте, докторе. А Къде ви е полата? Сигурно е паднала по пътя. Но да сядаме на масата. Вярвам, че кашата много вкусна. Да, докторе, макар че вие никога не забелязвате Какво ядете. Приятели, сега вече всички сме сити благодарение на Нашата прекрасна домакиня И можем да поговорим за нашия концерт. Имаме си примадоона. Имаме и партньор за нея, канарчето Пип. Докторе, аз отказвам да пея с Пипинела. Какво каза? В дългите самотни часове, Които прекарах в магазина, аз непрекъснато мислех. Това е добре. И така, аз реших, Че Пипинела не заслужава моето приятелство. Тя не ми помогна в беда. А когато момчето ме открадна, една кадънка всяка Сутрин кацаше на прозореца, пееше и ме утешаваше с Думи. Защо не те освободи от магазина тая глупава Кадънка, а? Пип, Твоето освобождаване от магазина бе чиста Случайност, Но ние никога нямаше да отидем там, ако Пипинела Не беше запазила по едно перце от папагала и От теб. Как? Перце от мен? Веех си с него като с ветрило, когато ми Беше горещо. Тя има добро сърце, Но не желае да го показва. О, Прости ми, Пипинела, Прости ми, че се усъмних в твоето приятелство. Докторе, кажете му по-добре да пее, тогава ще Престане да говори глупости. О, колко съм нещастен, колко съм нещастен! Вие съвсем ме забравихте. А, не. Ти също ще участваш в концерта. Приятели, искате ли да направим една репетиция? Да! Приятно е, всичко почива, земята и радост Тиха изпълва сърцата. Че всички сме заедно приятели мили и мъка, И гняв, и мечти делили. Ах, какво става с мене не зная, Но аз да крия съвсем не желая. Прелива нещо, прелива песен. Пип, Пип, не ли животът чудесен? Разбираш тази истина проста след премеждия минати Доста, дори да си стар папагал с име необикновено Пал. Цип, цип, цип, не чуваш ли този зов? Цип, цип, цип. Не стига само любов. А поставяш ли си въпроси честно и честността ли Е на първо място? И готов ли си да помогнеш в беда? Знаеш ли кога да кажеш не и да? Тогава нещо прелива в песен. Пип, Пип, не е ли животът чудесен? Доктор Дулитъл, доктор Дулитъл. Ние, врабчетата, разгласихме новината. Погледнете през прозореца колко хора има вече на Улицата, колко деца, животни, птици, А лилястовичките облякоха черните си фракове. Наистина. Погледнете и косовете са тук. Тук сме, тук сме. Вечер е вече, Денят отплува. Полето немее и всичко се чува. Вятърът звънко свири с листата. Луната ръси сребро в реката. Само спри се тук, спри се и послушай. Шепот или звук долови и слушай. Прелива нещо, прелива в Песен. Пип, Пип, не е ли Животът чудесен? Чудесен, Чудесен, Чудесен.