Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела - част 3

Пипинела, кажи ми истината. Защо не помогна на Пал? Защо не повика с глас господарката си? От яд. Омръзна ми с неговата палма. Палма. Никога не съм виждала палма. А морето? Представяте ли си, докторе? Това било вода, която не се пие. Може ли вода да не се пие? Ей, ей, ей, Пипинела, ама ти си била едно Глупаво канарче. Направо-Недей така. Недей така, Джаф. Глупостта е вродено нещастие. А Пипинела е просто много млада още. Благодаря ви, докторе. Ние, канарчетата момичета умеем да ценим кавалерския Жест. И по-нататък какво ти се случи, Пипинела? Моята господарка се побърка от мъка по Папагала и ме продаде, защото всяко нещо с човка Й напомняло непрежалимия Пал. Продаде ме на един гостилничар. А, какво щастие! Можеш ли да ми кажеш, мила, колко ястия готвеха На ден? А зеле? Миришеше ли на зеле? На котки, не на зеле. На котки? Къде са? Котки? Бяха точно срещу моя кафез. На стената висеше картина с пет котки. Представяте ли си какъв ужас е това за едно Канарче? О, влизам ти в положението. И аз не понасям котките. Не си прав, Джаф. Всички хора, всички животни, искам да кажа, Имат своите добри и своите недотам добри страни. Но, но докторе, вие виждате само добрите им страни. Затова къщата ни от мазето до тавана е пълна Цялата с животни птици. Да, да, ние още не сме чули историята на Пипинела докрай. Тя не е много дълга. Представете си, един ден в моя кафез поставиха още Едно канарче. Стана ми тясно, неудобно и отгоре на Всичко то се казваше Пип. Нима може да се очаква нещо от същество, Което се казва Пип? То дори не можеше да каже както трябва Пип, Което на наш език значи здравей, а казваше Цип. Ах, и аз веднъж, като бях преяла, Не можех дори да кажа грух. О, при Пип причината беше друга. Котките ли? Аз. Ти? Мхм. Само като ме погледнеше и от жълт Пип ставаше Оранжево червен. Ах, колко романтично! Глупости. И какво стана с канарчето Пип? О, не, не. Ако е нещо страшно, По-добре не разказвай. Не бих могла да издържа. Е, не чак толкова страшно. Един ден момчето, което идваше да мие прозорците в Гостилницата, отвори кафеза и отмъкна Пип. Мисля даже, че искаше да вземе мен, понеже съм По-красива, но Пип се изпречи на пътя му. Значи е герой. А ти какво направи? Аз на твое място щях да се разлая. Пип беше толкова досаден. Пипинела, струва ми се, че криеш нещо под дясното Крилце. Това не ли едно жълто перце? Не. Да. Дай ми го, Пипинела. Цип, цип, цип. Чуйте моя зов. Цип, цип, цип. Пея за любов. Цип, цип, цип. Няма тук шега. Цип, цип, цип. Страдам аз сега. Цип, цип, цип. Тъжен днес съм аз. Цип, цип, цип. Нямам вече клас. Пипинела, ти защо запази перцата на папагала и Пип? О, Съвсем случайно. Перцето на Пип беше в моя кафез. Едно перце от Пал долетя в клетката тогава, Когато господарката отвори прозореца. И нали беше отворена и вратата и, ъъъ, Да, да, да. Във всяка случайна мисъл има някакъв Смисъл. Ъ, никакъв смисъл няма. Понякога ми омръзваше с часове да бъда все сама, Сама. Казах ли че сме сродни души с нея? Веднага го почувствах. Глупости. И все пак Хубаво щеше да е папагалът Пал и канарчето Пип Сега наистина да са с нас, а не само Песента им. А, с какво щяхме да ги храним, Докторе? А, нямаме вече нито пари, Нито запаси. Малките катерички на тавана изгризаха Дори дървените рамки на прозорците. Помните ли тази сутрин вие обещахте с последните Грошове да купите храна? Да, но се случи нещо съвсем непредвидено. Щях той купи Пипинела. Мен? А, дори не съм предполагала, Не се тревожи, Ще измислим нещо. Помните ли, приятели, колко пари спечелиххме от Нашия цирк, доктор Дулитъл? Но маймунките заминаха за Африка и останахме без Акробати. Докторе, аз си отивам. И дума да не става. Моята гордост не ми позволява други да страдат Заради мен и да ми го натякват. Никой не би се осмелил, мила Пипинела. Моите родители казваха, че най-важното нещо е-Редът. Нежната душа. Ами, гордостта и достойнството. Докторе, Аз ще ви се отблагодаря и вие ще спечелите Много пари от мен. Аз отдавна смятах да дам един самостоятелен концерт. Ще бъде нещо знаменито. Аз в светлозелена рокля на сцената. И когато взема моето горно до, Да, да, ъ, О, Нещо става с гласа ми. Може би ако изпия едно яйце или ако изям Една слива, това много помага на певците. Вече нямаме нищо вкъщи. Нищо ли? Ние имаме идея, а това е повече От всичко. Благодаря ти. Благодаря ти, мила Пипинела. Не концерт. Ние бихме могли да направим дори, Дори нещо като опера. Представяте ли си един великолепен баритон зелено Какаду, едно канарче тенор и разбира се, Нашата примадоνα. А косовете и лястовичките ще направят чудесен хор. Почти виждам лястовичките в техните черни фракове. Докторе, вие сте непоправим мечтател. Папагалът и жълтото канарче сигурно отдавна са Загинали. Как така загинали? Докторе, тя май не иска да са загинали. Да, да, да, тя май не иска да са Загинали. О, на мен не ми е все едно. Исках да кажа, все едно ми е. И ако не бях толкова гладна, щях да ви Дам да се разберете. Но сега почти вече нямам Сили. Приятели, Мисля, че трябва да повикаме врабчето Барбарко. Той най-добре ще разузнае има ли в града папагал, Който да отговаря на името Пал и едно жълто Канарче, наречено Пип. Чудесна идея! Къде си, Барбарко? Барбарко! Барбарко! Скъпи Барбарко, само ти можеш да ни помогнеш. Чикчирик. Чикчирик. Не съм глух, вече чух. Чикчирик. Чикчирик. Тук подскок, там подскок. Слушан съм, всичко знам от познати пернати. Чикчирик. Чикчирик. Веднъж брат и прозрях. Има тайна та голяма. Чик, чик, чик, чикчирик.