Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела - част 2

Е, защо пък тихо? За да стане чудото. Неща, които са били, отново са дошли При нас. Пристигат, ей така неканени, после си Отиват Неочаквано. Спомени, спомени мимолетни, сънища, Сънища разноцветни. Бях малко розово прасенце, безгрижно палаво детенце. Беда дойде ми до главата. Приготвиха ме за тавата. Тогава Дулитал ме взе и станах Весело прасе. Спомени, спомени мимолетни, сънища, Сънища разноцветни. Паренце бях полуумрял в студена дупка, Мокро цял, но тъй се обърнаха нещата. Послон намерих за главада. Добре, че Дулитал ме взе и станах с рого Вярно псе. Неща, които са били, отново са дошли При нас. Пристигат, ей така неканени, после си Отиват Неочаквано. Спомени, спомени мимолетни, сънища, Сънища разноцветни. Свършихте ли? Тогава мога да започна моята история. Върни се назад. Когато се надушва следа, винаги се връщаш назад и След това хукваш напред. Пишете, докторе, пишете. Родена съм в един позлатен кафез. Клетка ли колиба ли дори и златна да е, Не ми я хвали. Докторе, не обичам да ме Прекъсват. Да, приятели, нека изслушаме Пипинела. И така. Родена съм в позлатен кафез и имах Шест братчета, зелени като-като зеле ли? Като зелени сливи. Да, да. Моля те, не я прекъсвай. Родителите ми бяха добри. Храниха ни по двайсет, трийсет пъти на ден. Боже, какво щастие! Докторе, ако това досадно прасе не млъкне. Досадно прасе? Аз, Домакинята на прочутия доктор Дули? Недей. Тя не искаше да те обиди. Ти си най-милото прасе на света, най-добрата Домакиня. Тези думи донякъде ме успокоява. Продължавай, Пипинела, но още не мога да налучкам Никаква следа. Живях с моето семейство около две Седмици, но ето че веднъж дойде една госпожица и Каза, че иска да си избере най-красивото канарче. Тебе ли избра? То си знае. Госпожицата ме отнесе вкъщи. Постави ме, да, също, също в един тъй позлатен Кафез. Но представете си в същата стая на пръчка Се люлееше нещо пернато с качулка и зелени пера. Може би папагал от рода какаду. Жалко, че нямаме такъв у дома. Никак не жалко. Папагалът Пал беше много досаден. За щастие един ден той изчезна. Как така изчезна? А, точно тогава аз не гледах към вратата. Чух само досадните му писъци, но не се обърнах. Мразя любопитството. А после пръчката се люлееше, но на нея нямаше Никой. И вратата беше отворена. Откъде да зная крадец ли бе влезнал, Или котка? Котката винаги се подушва. Пипинела, Защо не предупреди за нещастието? Нали имаш глас? Е, точно тогава нямах настроение да пея. Защото можеше да се тръгне по миризмата на крадеца. И все по нея, все по нея. Да, да, Да. Какво ти стана? Мъчно ми е за папагала. Такъв хубав и изведнъж го няма. Нищо не остава от него. Остана, ако е въпрос. Какво? Едно перо. Веднъж, веднъж открих следа и по едно зрънце, Но зрънцето беше налице, а перото го няма. Ами няма го. В мен е, под лявото ми крило. Само че не го давам. Защо? Извадя ли го и сякаш чувам Пал. Докторе, тя има добро сърце. Съвестта й говори. Каква съвест? Перото говори и то не говори, Ами пее. А знаете ли как пее един папагал? Просто настръхвам. Пипинела, моля те, дай ми перото. О, не, Не. Не мога да ви откажа само защото ме измъкнахте От оная мрачна дупка. Но Аз няма да слушам. Най-малко сто пъти съм слушала Историята на Пал. Прекарвах дните си добре На тънка палма край море. Ах, моя южен остров мил, за никой Друг не бих сменил. Той бе същински цветен рай И бих живял там сам докрай. Кака ду ду ду ду какаду. Кака ду ду ду ду какаду. Веднъж едно момче без страх Ме хвана ловко, както спях. О, колко шарен папагал, Извика то и станах Пал. А после бързо за пари На стар моряк ме подари. Кака ду ду ду ду какаду. Кака ду ду ду ду какаду. На първият пристан рибар Спечели ме на карти във дар. От него пък една жена Ме купи на добра цена.