Веселите Градски Музиканти: Част 2

Но Другарството почва С тъга. То започва дори На шега. С дума нежна, със Поглед, с незрими мечти. Лети, лети далече, Надалече лети. Може то тъги да забрави. Може даже оркестър да прави. В който аз ще Пея сопрано. Погази съм се учил на това. А котарам, що ще би барабан? Ататарм. Тарарам. Парам, парам. А Другарството Почва с тъга. То започва дори на Шега. С дума нежна, със поглед, С незрими мечти. Лети, лети далече, Надалече. Лети. Лети. Лети. Не Минало дълго време. Видели един котарак. Каква беда те е сполетяла, та си толкова кисел? Стари мустакане. Мяу, мяу. Мяу. Послушайте Тъжната песен. Не беше ми Живота лесен. Господарят ми злобен и лош. Допря ми до гърлото нож. Да, допря ми на гърлото Нож. Да, нож. Да, за твоите зъби са тъпи. А капаните миши са скъпи. Ще те давя в реката край нас. В този час, в този час в Реката край И за да стане Наша песен, Избягах Аз съвсем потресен. Господарят ми злобен и лош, Допря ми до гърлото нож. Да, допря ми-и на гърлото Нож. Да, Нож. Напред, напред, напред и все напред, Към подвизи и слава. От трима ни оркестър вече става, За танци, за забава. От трима ни оркестър чудесен вече става, За танци, за забава. Напред, напред, напред и все напред. Ще свиря аз тромпет, не бия барабана, А саксофон ще свири татака мустакан. Ще бъде очарован светът голям от нас. Настава онът, става за подвига ни час. Напред, напред, напред и все напред, Към подвизи и слава. От трима ни оркестър вече става, За танци, за забава. От трима ни оркестър чудесен вече става, За радост, за забрава. Напред, напред, напред и все напред.