Веселите Градски Музиканти: Част 1

Един човек имал магаре, което дълги години Търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето, че силите му почнали да го напускат И то ставало все по-негодно за работа. Тогава господарят му решил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го Чака. Избяга Марко сам в тъмна нощ. Без аркулар, без дълъг остър нож. Най-после спря край пътен ресторант. Ааа. Реши, че стана Музикант, аннт. За мен говорят, че съм хубавец. И кой не знай, че съм голям певец? За месец два ще се прочуя аз. Ааа. На пътя тръгвам в този Час, аз. В този късен нощен Час. Напред, Напред, напред и все напред към подвизи и слава. Назад, назад, назад, оставай гнет. За радост час настава. Назад оставай гнет. Напред и все напред. За радост час настава. Напред, напред, напред и все напред. Зове ме дълъг път, зоват ме нови песни. Изгрява пак денят на чудеса чудесни. Виж макове навред, навред цъфтят. Плоди Сладки зреят. И днес, и днес, които са на път добро Да успеят. Виж макове цъфтят, плоди сладки зреят и всички Да запеят. Напред, напред, напред и ден напред. Напред. Вървял Марко, що вървял, Срещнал едно ловджийско... Куче. Ей, Дафчо, защо дишаш така тежко? Бав, бав, джаф, джаф, ав, ав, бяф, Бяф. Весело живях си дълго, бав, бав. Лаех волно по полето, джаф, джаф. Гонех зайчета скокливи и сърничките игриви. Ав. Горд, почитан, важен, силен бях. Гонех зайчета скокливи и сърничките игриви. Горд, почитан, важен бях. Бав, бав, джаф, джаф, Ав, бяф. бав, джаф, джаф, Ав, ав, бяф, бяф. Джаф, джаф, джаф, Джаф, джаф. Старост дойде и нерадост, ов, ов. Пушкам дреме, не ме бива за лов, Лов. Иска да ме беси на върбата край реката. Моя господар, Няма ли за старостта ми цяр? Иска да ме беси на върбата край реката. Няма ли за старостта ми цяр? Бав, бав, джаф, джаф, Ав, ав, бяф, бяф. Бав, бав. Аууу.