Вълкът и Седемте Козлета: Част 6

Песен на нещастния малчуган. Moderato con tristezza. Тука няма никой вече. Вълчо всички ги Отвлече. Ах, какво да правя Сам? Да помисля? Не, не знам. Да помисля аз не Знам. Толкова Е страшно тука. Някой пак отвън ли Чука? Вятър вие. Кой е там? Никой няма. Аз съм сам. Никой няма. Аз съм сам. Аз съм сам. Аз съм сам. Точно тогава козата майка се връща и изпява Сигналната песен за разпознаване на майки. Отворете, отворете. Свойта майка посрещнете. Отворете, отворете, че подаръци в пещерата Ще ви дам следващ пореден. Бедната коза научава от малчугана за голямото Нещастие. Верният славей я предупреждава, че любимите й рожби Са в лапите на вълка, който ги отмъкнал към Уху-буху, владетелят на всички горски тайни. Ето пак Ще направя Сто магии, сто магии разни Аз. Ейди-вейди, театровейди. Ейди-вейди, музиковейди. Озъбете, озъбете се Съвчаст. Абракадабра, Абракадабра. Всички тайни, всички тайни зная Аз. Абракадабра, Абракадабра. Всички клюки, тайни зная аз. Табадабада, табада, табада. Табадабада, тагата, тагата. При подялбата на козлетата Уху-буху и вълкът се Сбиват. Когато идват майката, славеят и малчуганът, Те продължават да се бият. И както се бият, падат в един дълбок кладенец, Който случайно бил наблизо. Много радостна финална песен. Ме-е-е. Ме. Ме-е-е. Ме. Ме-е-е. Ме. Ме. ме-ме-ке-ке. Кой ли падна и изчезна? Кой се скри в дълбока бездна? Лакомия кум Вълчан. Глуху, стар хитран. Лакомия кум Вълчан. Глуху, стар хитран. Стар хитран, стар хитран. Стар хитран, стар хитран. Ме-ке-ке, ме-ке-ке, ме-ме, ме-ме, Ке-ке. Ме-ке-ке, ме-ме, ме-ме-ме-ме, Ке-ке. Нека вече добрината да царува над гората и Над тебе, и над мен. Нека грее слънчев ден и над тебе, И над мен. Нека грее слънчев ден. Ме-е-е. Ме. Ме-е-е. Ме. А пък седемте козлета, Веселите мекекета ще играем до зори нашите весели Игри. Ще играем до зори нашите весели игри. Весели игри, весели игри, весели игри. Ме-ке-ке, ме-ке-ке, ме-ме, ме-ме, Ке-ке. Ме-ке-ке, ме-ме, ме-ме-ме-ме, Ке-ке. Отворете, Отворете. Ме-ме, ме-ме, ме-ме, ке-ке.