Градче в табакера - част 1

Веднъж таткото на Миша сложи на масата кутия, Голяма колкото табакера. Миша, Миша, Ела бързо тук. Ела да видиш какво съм ти Донесъл. Миша беше послушно дете. Веднага остави играчките и изтича при татко. Имаше какво да види. Чудесна табакера. Пъстра, направена от корубата на костенурка. А на капака какво ли няма? Врата, кули, къща, друга, трета, Четвърта. Не можеш да ги преброиш. И всички от малки по-малки. И всички златни. А над дърветата се издига слънчо и розовите му Лъчи се разхождат по цялото небе. Татко, какво е това градче? Това е градчето Дин-Дин. Сега ще навия пружинката и ще видиш що за Чудо е тази кутийка. Звънеше чудна, пречудна музика. Откъде идеше, Миша не можеше да разбере. Отиде до вратата, да не би да от другата Стая. Спря до часовника. Може да е от него. Навсякъде се оглеждаше, ослушваше се и под масата Дори погледна. Най-после разбра, че музиката наистина идва от Табакерата. Приближи я, огледа я. Иззад дърветата слънцето се извисяваше. Небето и градчето ставаха все по-светли и по-светли. Прозорчетата блестяха от ярки огньове, А от кулите сякаш извираше сияние. Ето, слънцето премина от другата страна на небето. Започна да се спуска все по-ниско и по-ниско, Докато съвсем се скри. Градчето потъмня. Угаснаха прозорците и кулите потъмняха. Само че не задълго. Затрептя звездичка. После още една. И друга. И трета. Рогчето на месеца погледна иззад дърветата и в Градчето стана отново светло. Отново сребрееха прозорците, а от кулите сияеха Синкави лъчи. Татко, А мога ли да вляза в това градче? Много ми се иска да го разгледам. Какво говориш, момчето ми? Това градче не е за твоя ръст. Нищо, татко. И аз съм малък. Толкова ми се иска да разбера какво става там. Там и без тебе е тясно, момчето ми. А кой живее в градчето? Кой живее в градчето ли? Звънчета, камбанки, чукчета, цилиндър със зъбци И кукички, разни колелца. А защо са тези звънчета камбанки, Тези чукчета? Защо е този цилиндър със зъбци и кукички и Тези разни колелца? Е, няма да ти кажа, Миша. Ще отворя табакерата, а ти я разгледай внимателно и Помисли. Може и да се сетиш. Ето, виж, Само тази пружинка не пипай, всичко ще се развали. Таткото излезе от стаята, а Миша остана загледан в Чудната табакера. Гледаше, гледаше, мислеше, мислеше. От какво ли звънят тези камбанки? Гледа Миша. На долния край на табакерата се отваря Вратичка, а от нея се показва момченце със златна Главичка и сребърна дрешка. Спира на прага и маха с ръка на Миша. Чудно нещо. На мен маха. А татко казваше, че там и без мен е Тясно. Не, Ясно е, че в табакерата живеят добри хора. Ето това момченце Маха ми И ме вика на гости. Моля, идвам с огромна радост. Миша затича към отворената вратичка и с учудване Забеляза, че тя е точно по неговия ръст. Като добре възпитано момче той запита. Позволете да узная с кого имам чест да говоря.