Градче в табакера - част 2

Дин, дин, дин, дин. Аз момченце съм звънченце. Дин, дин, дин, дин, дин. Жител съм на този град със звънчета пребогат. Дин, дин, дин, дин. Влез, за всичко ще разкажа. Всичко тук ще ти покажа и братлетата звънчета, И бездушните чукчета, и дори една църковния Всемогъщата пружина сред безбройните един Аз съм също неин син. Дин, дин, дин, дин, дин. Аз момченце съм звънченце. Дин, Дин, дин, дин, дин. Жител съм на този град със звънчета пребогат. Дин, Дин, дин. А защо, моля ви, решихте да поканите точно мен? Бихте ли ми казали, моля ви? Разбрахме, че много искате да ни гостувате и затова Решихме да ви помолим да ни направите тази голяма Чест. Елате ни на гости. Дин, дин, дин, дин, дин. Няма да съжалявате. Дин, дин. Миша се поклони учтиво в знак на съгласие. После момченцето звънченце го хвана за ръката и те Тръгнаха. Дин, дин. Пред тях имаше друг свод, Само че по-малък. После трети, Още по-малък, четвърти, по-малък и от третия. Колкото по-далече бяха, толкова по-малки изглеждаха. Миша ги гледаше и му ставаше все по-тъжно. Много ви благодаря за поканата, Но не зная дали ще мога да се възползвам От нея. Дин, дин, дин, дин. А защо? Дин, дин. Защото тук минавам свободно, но там по-далече. Вижте колко ниски са сводовете. Да ви призная честно, през тях и пълзешком не Мога да премина. Дин, дин, дин, Дин. Не се безпокойте, ще преминем. Вървете само след мен. Миша се съгласи да продължи нататък. Дин-Дин беше прав. С всяка тяхна крачка сводовете като че ли се Повдигаха и двете момчета преминаваха съвсем Свободно под тях. Чудно нещо. А защо е така? Дин, дин. Нима не знаете? Ясно е, че никога не сте наблюдавали внимателно Далечината. В нея всичко изглежда малко, А приближиш ли го, става голямо. Ей, никога не съм мислил досега за това. И знаете ли какво ми се случи? Три дни исках да нарисувам как мама свири на Пианото до мен, а татко чете книга в другия Край на стаята, но все не успявах. Сега вече зная защо. Хаха. Дин, дин. Колко смешно! Хаха. Дин, дин, дин, дин. Позволете, моля ви да попитам защо на всяка дума Казвате дин, дин? Еми такъв навик си имаме. Дин, дин. А татко казва, че не е хубаво Да имаш разни навици. Хм, добре. И отново продължиха нататък. Пред тях се появи нова врата. Тя се отвори и Миша се оказа на някаква Улица. Но каква улица! Настилката седефена, небето над нея от пъстро По-пъстро. По небето се разхожда златно слънце. Помамиш го с ръка, то слиза от небето, Завърти се около ръката ти и пак се издигне Нагоре. И къщичките са чудновати, метални, Полирани, покрити с разноцветни мидички. А под всеки покрив стои момченце с звънченце, Със златна главичка, със сребърна треска. Не, сега вече няма да се излъжа. Звънчетата са еднакви, а само отдалеч изглеждат Различни. Дин, дин. Не верно, не е верно. Звънчетата не са еднакви. Ако бяхме всички еднакви, щяхме да звъним в един Глас. А ти чуваш какви песни пеем, Нали? Това е защото на по-големите гласът е По-дебел, а на по-малките по-тънък. Виждам, че весело си живеете. Цял живот бих останал при вас. Нищо не правите, уроци нямате, Нито учители. По цял ден само музика. Дин, дин, дин. Хубаво веселие. Няма що. Лъжо живеем ние. Дин, дин, дин. Вярно е, че нямаме уроци, но от тях ние Не бихме се уплашили. Дин, дин, дин, дин. Бедата ни е, че нямаме работа. Нито имаме книжки, нито картинки. Дин, дин. Нито мама, нито татко. Дин, дин, дин. По цял ден само пеем, А това е скучно. Все едно и също. Скучно е, нали? Дин, дин, дин. И все в това градче затворени и все на Едно място. А ти искаш цял живот да останеш Тук.