Без грим

Едно след друго гаснат големите слънца на Нагласените прожектори И опустява залата от шумните аплодисменти. Момичето, което всяка вечер идваше със скромната си Бяла рокля и този път ми хвърли червената си Роза. И плачеща, и смееща се тръгна. А клоунът зад спускащата се завеса изпрати му по Въздуха целувка, Но не посмя да слезе влюбеният клоун. Под веселата маска лицето му бе почнало да остарява. Ето пак аз съм сам Всеки ден Уморен. Ето пак свалям аз В този час Моя грим. Ставам просто човек Със сърце И тъга. И макар и звезда, Да, звезда, Но сама. Но влюбена си ти във мен и не в Мен. Но ти обичаш моя образ в грим. Не виждаш мен, А клоуна, Палячовъ, Артиста. Но влюбена си ти във мен и не в Мен. Но ти обичаш в мене сцената. Не виждаш мен, А славата и Моето Изкуство. Ето пак аз съм с вас Всеки ден Тъй щастлив И отново за вас Слагам аз Моя грим И със вас съм щастлив От сърце, Без лъжа. И да, но съм човек И звезда, Но без грим.