Градините на любовта

Градините на любовта мълчат, Но зная аз от небосвода свет. Че стъпките на скъпи дни вървят И вятърът все твоето име шепне. В градините на любовта сега Минава бавно ласкавият призрак. Обгръща свой лъч и в миг стъга сияйната ми Радост той пронизва. Нима е призрак любовта? Не вярвам, ah, не вярвам. Макар че вече есента Мъглите си стоварва. Бървя смутен, непримирен И вярвам аз, как вярвам, Че близък ден върви пред мен И моя път прокарва. Че близък ден върви пред мен и моя Път прокарва. В градините на любовта вали. В градините вълшебни слиза есен. Пръмнаха нечакани стрели Дълбоко в мен и в моята тиха песен. В градините на любовта блестя Зелено свети горката надежда. Помахва и мълви, че има път и този път Към радостта извежда. Нима е призрак любовта? Не вярвам, ah, не вярвам. Макар че вече есента Мъглите си стоварва. Бървя смутен, непримирен И вярвам аз, как вярвам, Че близък ден върви пред мен И моя път прокарва. Че близък ден върви пред мен и моя Път прокарва.