И тъй, довиждане любов

А беше краят твърде прозаичен. Съвсем не лош, съвсем не лош. Не те обичам. Ти не ме обичаш. И тъй довиждане, любов. И тъй над мен довиждане, дървета. И тъй довиждане, море. Аз крача сам по трезвата планета. И общо взето съм добре. Но ти си тууук, Във моя сън. Във моите стъпки. Самият мъд. Но аз съм тааам, Във твоя смях. Във твоя поглед. И В твоя ден. Спокоен дъжд спокойно ме пронизва. Спокойно пада вечерта. В сърцевината на сърцето влиза Една спокойна Самота. Но ти си тууук, Във моя сън. Във моите стъпки. Самият мъж. Но аз съм тааам, Във твоя смях. Във твоя поглед. И в твоя ден. И В твоя ден. И в твоя ден.